Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
На квартердека се появи и капитанът. Застана до лейтенанта, сключил ръце зад гърба си, изпъчен, порещ с брадичка соления вятър, развял униформата му. Малко над средния ръст, изглеждаше пълна противоположност на лейтенанта. Бишъп беше източен и слаб, капитанът беше пълничък, с двойна брадичка и увиснали бузи, бързо почервенели от вятъра. Наблюдаваше екипажа си, сетне кимна на първия си офицер, заповядвайки му да отплава.
— Вдигни котва! — изрева лейтенантът в отговор. — Пълен напред!
Ейдриън зае място сред хората при кабестана и забута дървените спици, завъртели огромната макара, повдигаща котвата от дъното. Без нищо повече да я задържа, „Изумрудената буря“ се стрелна напред. Набирайки скорост, тя се отдалечи от пристана и главния канал, така че екипажът вдигна и останалите платна. Огромните платнища затрептяха на вятъра, мятайки се като три звяра.
— По въжетата! — излая Темпъл и моряците последваха заповедта, настройвайки платната, докато не уловиха вятъра. Те се издуха под напора на стихията. Ейдриън почувства как палубата под краката му се накланя, докато корабът пори водата, балансирайки с кормилото вихъра.
Отправиха се надолу по брега, преминавайки фермери и работници, които спираха работата си за миг, за да погледнат красивия морски съд, стрелнал се край тях. Уайът завъртя кормилото, насочвайки кораба в открито море. Моряците подреждаха платната така изкусно, че нито едно не изпърха. И платноходът се втурна сред вълните.
— Курс юг-югозапад, сър — рече Уайът на Темпъл, който съобщи на лейтенанта, на свой ред уведомил капитана. Последният кимна одобрително.
Моряците край кабестана се пръснаха и Ейдриън се заоглежда за друга работа, с която би могъл да се заеме. Ройс слезе на палубата до него. И двамата не бяха сигурни какво се очаква от тях. Нямаше голямо значение, тъй като лейтенантът, капитанът и Темпъл бяха заети. Останалите се движеха небрежно, донагласявайки такелажа, довършвайки подредбата на припасите — като цяло, нещата се успокоиха.
— Защо не сме обмисляли моряшката професия? — попита Ейдриън, заставайки край борда, с облъхано от вятъра лице. Пое дълбок дъх и се усмихна. — Това е екстра. Много по-добре от потен, наобиколен от мухи кон — и гледай само как летим! Колко бързо мислиш, че се движим?
— Фактът, че сме затворени тук без изход, като се изключи океана, не те притеснява, така ли?
Корабният готвач хвърли поглед към бушуващите вълни.
— Не и досега. Защо винаги трябва да развалиш всичко? Толкова ли не можеш да ме оставиш да се насладя на момента?
— Познаваш ме, винаги се опитвам да гледам на нещата в перспектива.
— Отправили сме се на юг. Някаква представа накъде отиваме?
Ройс поклати глава.
— Това означава единствено, че не нападаме Меленгар, но може да сме поели навсякъде.
Някакъв човек привлече вниманието му.
— Този пък кой е?
Облечен в червено и черно мъж се изкачи на квартердека. Ярко се открояваше от останалите на борда с бледата си кожа и копринени одежди, които бяха твърде елегантни за случая и плющяха като знамена. Беше прегърбен. Приведените му рамене напомниха на Ейдриън за местещ се по клон гарван. Носеше мустаци и къса брадичка. Черната му коса, сресана назад, бе пооредяла.
— Емблема със счупена корона — отбеляза Ейдриън. — Серет.
— Червено расо — додаде Ройс. — Страж.
— Поне не е Луис Гай. Доста трудно би било да се скрия на подобен кораб.
— Ако беше Гай — крадецът се усмихна зловещо, — нямаше да се налага да се крием.
Ройс погледна към пенещата се вода.
— Ако на борда има страж — продължи той, — можем да предположим, че има и серети. Те никога не пътуват сами.
— Може би са в трюма.
— Или дегизирани сред екипажа — предупреди Ройс.
На щирборда един моряк остави товара си на палубата и обърса потното си чело с кърпа. Забелязвайки ги да стоят без работа, той се приближи към тях.
— Бива те — обърна се той към Ройс. — Никой не беше побеждавал Джейкъб досега.
Морякът беше строен и мургав. На ръката си имаше татуировка на жена, сребърна обица проблясваше на ухото му.
— Не съм. Слязохме едновременно — поправи го Ройс.
— Тъй. Казвам се Грейди. Теб как ти викат?
— Ройс, а това е Ейдриън.
— А, да, готвачът — Грейди кимна на Ейдриън, сетне отново погледна към крадеца. — Ройс, а? Изненадан съм, че не съм чувал това име преди. С такива умения трябва да си известен. На кои кораби си бил?