Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
Писарят снижи глас, ала раздразнението му още личеше, когато се обърна към Амилия.
— Ако смяташ, че ще коленича пред дресираното ти куче, лъжеш се. Тя е луда. Не съм невеж като кухненската прислуга, нито ще позволя някакви си отрепки от простолюдието да си играят с мен. Изчезвайте и двете. Тази сутрин не разполагам с време за глупости.
Амилия открито се сви, ала Тракия не трепна.
— Кажи ми, пъдпъдък такъв, дали стражниците споделят мнението ти? — тя погледна към войника. — Ако го повикам и те обвиня в… да видим… предателство… и тогава… нека помисля… му заповядам да те съсече на място, какво смяташ ще стори той?
Чиновникът се вгледа подозрително в Тракия, като че се опитваше да надникне изпод маска.
— Не би се осмелила — рече той, отново местейки поглед между двете.
— И защо не? — отвърна Тракия. — Сам каза, че съм луда. Никой не знае какво и защо правя. Отсега нататък ще се отнасяш към лейди Амилия с нужното уважение, а заповедите й ще изпълняваш моментално. Разбра ли?
Чиновникът кимна бавно.
Обръщайки се, Тракия зърна Ейдриън и застина, като че се бе ударила в невидима стена. Очите й се впериха в неговите, тя се олюля.
Амилия протегна ръка да я задържи.
— Какво има, Модина?
Тракия не каза нищо. Продължи да се взира в него — очите й изпълващи се със сълзи, устните й потрепващи.
Вратата към главния кабинет се отвори.
— И думица повече не ща да чувам! — прогърмя Етелред, докато той, Салдур и Арчибалд Белънтайн пристъпиха в преддверието. Ейдриън погледна към прозореца на залата, преценявайки колко крачки ще му отнеме да го достигне.
Старият духовник погледна към Тракия.
— Какво става тук?
— Отвеждам Нейно Високопреосвещенство в стаята й — отвърна Амилия. — Тя не се чувства добре.
— Отправяха изисквания относно материал за нова рокля — с обвинителен тон рече чиновникът.
— Очевидно се нуждае от нея. Защо още носи тоя парцал? — попита Салдур.
— Камерхерът отказва…
— За какво ти е той? — смръщи се Салдур. — Просто кажи на чиновника да поръча необходимото. Не е нужно да безпокоиш Бърнард за подобни дреболии.
— Благодаря, Ваша милост — Амилия постави ръка около кръста на Тракия и я поведе, нежно подкрепяйки лакътя й с другата си ръка. Очите на Модина не се отделиха от Ейдриън, продължи да го гледа през рамо.
Салдур проследи взора й и любопитно се вгледа в Ейдриън.
— Ти ми изглеждаш познат — рече регентът, правейки крачка напред.
— Куриер — отвърна Ейдриън с разтуптяно сърце. Поклони се и повдигна съобщението като щит.
— Вероятно е бил тук дузина пъти, Саули — Етелред грабна пергамента. — Това е от Мерик!
И тримата загубиха интерес към Ейдриън.
— Ваши светлости — Ейдриън се поклони и бързо се отдалечи, подминавайки Амилия и Тракия. С всяка своя стъпка усещаше върху гърба си погледа й, докато най-сетне не се скри зад ъгъла.
— Проблеми? — попита Ройс.
— Почти. Срещнах Тракия — рече Ейдриън, докато двамата вървяха. — Не изглежда добре. Отслабнала е — много кльощава — и е пребледняла. Просеше дрехи от някакъв надут чиновник.
Ройс погледна назад, притеснен.
— Тя позна ли те?
Партньорът му кимна:
— Но не каза нищо. Само се взираше.
— Ако е искала да ни арестува, вече да го е сторила — рече Ройс.
— Да ни арестува? Говорим за Тракия, в името на Марибор!
— Повече от година е в ръцете им — вече е императрица Модина.
— Да, но…
— Какво?
— Не зная — отвърна Ейдриън, припомняйки си изражението й. — Не изглежда добре. Не съм сигурен какво става в онзи палат, но със сигурност не е читаво. Обещах на баща й да се грижа за нея.
Ройс объркано поклати глава:
— Не можем ли да се съсредоточим върху едно спасяване? Доста си зает за оттеглил се. Пък и Теръновата идея за успех беше да вдигне дюкян за сина си. Вероятно би се задоволил дъщеря му да стане императрица. Сега да се отървем от конете и да вървим към кея. Трябва да намерим „Изумрудената буря“.
Глава 4
Надпреварата
Макар не тъй голяма и богата колкото Колнора, имперската столица бе най-могъщият град в Аврин. Замъкът бе построен още преди времето на Гленморган — първоначално губернаторска резиденция в дните на Новронската империя. Учените сочеха към сивите каменни блокове с гордост, възхвалявайки постиженията на имперските инженери от Персепликуис. Тук, в Хайкърт Филдс, биваха провеждани турнири всяка зима. Най-добрите рицари от цял Апеладорн се стичаха насам, за да премерят сили в двубои с копия, фехтовка и други съревнования. Продължаващите цяла седмица събития включваха също толкова траещ пир за благородниците. И търговците обичаха този период от годината. Градът се преобразяваше в карнавал от звуци и образи, привличащ посетители от стотици мили.