Буреносен фронт

Освен това никога не мога да устоя на изкушението да помогна на изпаднала в беда дама. Дори и когато самата тя не е сто процента сигурна, че желае тъкмо аз да я спася.

— Моника — продължих аз, — в този свят съществуват сили, за които повечето хора дори не подозират. И които ние все още не разбираме достатъчно. Мъжете и жените, които работят с тези сили, виждат нещата под друг ъгъл и достигат до разбирането им по различен начин. Те са по-особени и понякога това поражда подозрения и страхове. Знам, че сте чели книги и сте гледали филми, които показват хора като мен в ужасна светлина, а написаното в Стария завет за вещиците не прави нещата по-розови. Но в действителност ние сме хора като всички останали. — Отправих й най-очарователната си усмивка. — Искам да ви помогна и ви давам дума, че няма да ви разочаровам.

Тя изслуша това и се замисли за момент, продължавайки да гледа ръцете си.

— Виктор — каза тя най-сетне. — Виктор Селс.

— Чудесно — казах аз и си отбелязах името в бележника. — Дали има някакво място, където според вас би могъл да отиде?

Тя кимна.

— Къщата при езерото. Имаме къща край… — И отново махна с ръка.

— Езерото?

Тя ме погледна и това ме подсети да бъда търпелив.

— Езерото Провидънс, край границата на щата, близо до езерото Мичиган. Есенно време там е много красиво.

— Добре. А сещате ли се за някои приятели, на които би могъл да гостува, или роднини, които би искал да посети?

— Виктор не се разбираше със семейството си. Така и не ми стана ясно защо. Въобще не говореше за тях. Женени сме от десет години и нито веднъж не ги е споменавал.

— Ясно — отбелязах си и това. — А приятели?

Тя прехапа устни, което, изглежда, й беше навик.

— Не. Той беше близък с шефа си и с някои колеги от работата, но след като го уволниха…

— Аха — казах аз, — разбирам. — И продължих да записвам това, което тя ми каза, разделяйки отделните параграфи с дебели черти.

Запълних почти две страници с фактите и моите наблюдения относно Моника. Държа да съм изчерпателен в тези неща.

— Е, как мислите, господин Дрезден? — попита тя. — Ще можете ли да ми помогнете?

Прегледах бележките си и кимнах.

— Надявам се, Моника. Ако е възможно, бих искал да видя нещата, които вашият съпруг е колекционирал. Какви книги е купувал. Това ще ми помогне да добия по-ясна представа за него. Може да хвърля и един поглед край езерото Провидънс. Съгласна ли сте?

— Разбира се — каза тя.

Изглеждаше облекчена и едновременно с това още по-нервна, отколкото в началото. Записах си адреса на къщата край езерото и кратки упътвания за посоката.

— Знаете ли какъв е моят хонорар? — попитах я аз. — Тарифата ми е висока, така че може да ви излезе по-евтино, ако наемете някой друг.

— Разполагаме със значителни спестявания, господин Дрезден — каза тя. — Не се притеснявам за парите.