Под напрежение
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Myron Bolitar #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-062-8
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под напрежение». Краткое содержание книги:
Прекъсна ги телефонен сигнал — онази чегъртаща по слуха „мелодия“, която производителите на блекбъритата, кой знае защо, са кръстили „Антилопа“. Майрън хвърли поглед на мобифона и изключи дразнещия шум.
— По-добре се обади — изправи се Уин. — И без това трябва да излизам.
— В два и половина през нощта? Кажи ми поне как се казва.
— Друг път — захили се Уин.
Предвид пълната заетост на единствения компютър в апартамента, в два и половина след полунощ нюйоркско време — седем и половина сутринта в Ангола — май беше най-удобният момент, в който Майрън да остане насаме с годеницата си Териса Колинс, пък било то и само от техническа гледна точка.
Майрън влезе в „Скайп“ — интернет еквивалента на видеотелефона — и зачака. Само след секунда на монитора се появи видео прозорче с лицето на Териса. Обзе го вълнение и му олекна на сърцето.
— Божичко, колко си хубава! — рече той.
— Много ефективен начален ход.
— Винаги с него започвам.
— Хубавото му е, че не остарява.
Териса наистина изглеждаше великолепно, седнала зад бюрото по бяла блуза, със сключени пред себе си длани, така че да се вижда годежният пръстен, с коси с цвета на кафява бутилка — по рождение беше блондинка — вързани на опашка на тила.
Няколко минути по-късно Майрън спомена:
— Снощи се срещнах с един мой клиент.
— Кой?
— Лекс Райдър.
— По-малката половинка от „Хорс Пауър“ ли?
— Не е лош човек. Та той между другото спомена, че тайната на успешния брак била в откровеността.
— Обичам те — каза тя.
— И аз те обичам.
— Не исках да те прекъсвам, но ми е много хубаво, че мога по всяко време да ти го кажа. За пръв път ми се случва. Мислех си, че вече съм прекалено стара за подобни изживявания.
— Винаги си оставаме на осемнайсет, в очакване животът ни да започне — рече Майрън.
— Егати изтъркания лаф.
— Да, ама ти умираш за изтъркани лафове.
— И това е вярно. Та значи, според Лекс Райдър трябвало да сме откровени един с друг. Това важи ли за нас?
— Откъде да знам? Той има една теория за недостатъците. Че трябвало да си ги признаем един пред друг — дори и най-лошите — понеже по този начин сме ставали по-човечни и още повече сме се сближавали.
Майрън й цитира още някоя и друга реплика от разговора. А когато свърши, Териса отбеляза:
— Смислено ми звучи.
— А аз твоите знам ли ги? — попита я той.
— Майрън, помниш ли как пристигнахме навремето в хотелската ни стая в Париж?
Мълчание. Много добре помнеше.
— В такъв случай — изрече тихо тя — знаеш моите недостатъци.
— И така може да се каже. — Намести се на стола и се помъчи да улови погледа й, като впери очи право в камерата. — Но не съм сигурен, че ти знаеш всички мои.
— Недостатъците ти ли? — престори се на шокирана тя. — Че какви недостатъци можеш да имаш ти?
— Че се стеснявам да пикая пред хора например.
— И защо си мислиш, че не ми е известно?
Той се изсмя, може би прекалено силно.
— Майрън?
— Да.
— Обичам те. И нямам търпение да се оженим. Ти си много добър, може би най-добрият човек, когото познавам. И нито една истина не може да промени това. Онова, което засега не искаш да ми кажеш? Не го оставяй да гнои, или каквото там му вика Лекс. Може и да не загнои. Понякога хората разчитат прекалено много на честността. Така че не се измъчвай. Каквото и да стане, няма да спра да те обичам.
Майрън се облегна на стола.
— Казвал ли съм ти каква великолепна личност си?
— Това не ме интересува. По-добре пак ми кажи, че съм красива. Страшно си падам по такива клишета.