Под напрежение

— Няма проблем.

— Не съм в настроение за италиански ястия. А в „Ниро“ предлагат най-вече италиански.

— Разбрано. Да не е „Ниро“.

— На теб не ти ли се е случвало?

— Кое?

— Ами в някакъв момент да не ти се яде определен вид храна. Защото в момента аз не искам и да помисля за италианска кухня.

— Разбирам те. А има ли нещо, което да ти се е прияло?

— Китайско, да речем. Защото във Флорида китайските ресторанти са отвратителни. Страшно мазно готвят.

— Дадено. Какво ще кажеш за „Баумгарт“ тогава?

— Обожавам как правят пиле „Кунг Пао“. Но все се каня да те питам: що за име на китайски ресторант е „Баумгарт“? Звучи ми като еврейска закусвалня.

— Каквато е имало там навремето.

— Сериозно ли?

Поне десет пъти й беше обяснявал откъде идва наименованието на ресторанта.

— Ще трябва да излизам, мамо. Но ще се прибера преди шест. Предай и на татко.

— Добре. Пази се, миличък.

Пак с нежния тон. И той й пожела същото. След като затвори, реши да изпрати есемес на баща си да потвърди за вечерята. Не му беше особено приятно, направо имаше чувството, че обижда майка си, но с нейната памет… добре де, стига с тия отрицания, а?

Взе набързо душ и се облече. По доста категоричното настояване на Есперанца, откакто се бе върнал от Ангола, Майрън превърна ходенето пеша на работа в сутрешен ритуал. Влезе в Сентръл Парк при ъгъла със Западна седемдесет и втора улица и пое в посока на юг. Есперанца обожаваше ходенето пеша, но Майрън нямаше подобна привичка. Самият му характер не допускаше прочистване на мозъка, успокояване на нервите, утеха или каквото там друго се постигало, като слагаш единия си крак пред другия. Есперанца успя все пак да го убеди, че ще е полезно за ума му, и го накара да обещае, че ще го прави в продължение на поне три седмици. Уви, оказваше се, че Есперанца никак не е права. Не че и той полагаше максимално старание де. Повечето време слушалката на блутута беше в ухото му, докато той водеше разговори с клиенти и ръкомахаше диво — като повечето обитатели на парка впрочем. Но наистина се чувстваше по-добре, по в свои води, когато бе ангажиран с повече дейности едновременно. Мотивирал се по този начин, напъха блутута в ухото си и се обади на Сузи Т., която вдигна на първото позвъняване.