Под напрежение
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Myron Bolitar #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-062-8
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под напрежение». Краткое содержание книги:
Така че тръгна да минава покрай него, без да се подготви да нанесе нов удар. Оказа се обаче, че пътят му за бързо отстъпление е отрязан. Посетителите на претъпкания клуб се бяха струпали, привлечени от миризмата на предстоящ бой и долното им желание да видят как някой бива пребит или осакатен.
Друга ръка се пресегна и го хвана за рамото. Майрън лесно я отърси от себе си. Някой се хвърли в краката му и обгърна глезените му в опит да приложи хватка от американския футбол. Майрън сви колене. Опря се в пода да запази равновесие, а с другата ръка удари с длан и свити пръсти нападателя по носа. Онзи пусна нозете му. Музиката спря. Чу се нечий писък. Тела взеха да се свличат по земята.
Объркване, хаос и паника. В един претъпкан нощен клуб тези неща са и пресилени, и ужасно заразни. Някой бутва някого от зяпачите и той се паникьосва. Нанася напосоки удар с юмрук. Народът се дръпва назад. Наблюдавалите до този момент пасивно и в сравнителна безопасност зрители изведнъж осъзнават, че и тях ги грози заплаха. Хукват да бягат и събарят съседите си. Настава безредие.
Някой удари Майрън по тила. Той се извъртя. Друг го удари в корема. Ръката на Майрън се изстреля и инстинктивно го сграбчи за китката. Колкото и да си изучавал техниката на боя, и то при най-добрите инструктори, нищо не е така безценно, колкото страхотната координация между очите и ръцете, ако си се родил с такава. Или, както разправяха в баскетболното му минало, „Ръст не се учи“. Още по-малко пък координация, атлетичност или инстинктивна спортна злоба, дори и да си най-амбициозният родител.
Благодарение именно на тези вродени качества, съвършеният спортист Майрън Болитар успя да хване китката на оня в движение. Дръпна го към себе си и се възползва от инерцията му да му нанесе удар с долната част на ръката.
Онзи се свлече на пода.
И пак писъци. И пак паника. Майрън се извъртя и в цялата лудница успя да види предполагаемата Кити до вратата. Тръгна към нея, но тя се изгуби зад нашествието от охранители, включително и двама от ония, които бяха създавали ядове на Майрън при пристигането му. Охранителите — а те вече бяха неколцина — се понесоха право срещу Майрън.
Ооо!
— Спокойно, момчета, спокойно! — вдигна ръце Майрън да им покаже, че няма намерение да се съпротивлява. И ги задържа вдигнати, докато те се приближаваха. — Друг започна, не бях аз.
Един се опита да му направи „вълчи капан“ — абсолютно любителско изпълнение. Майрън спокойно се изплъзна от хватката му и каза:
— Край, окей? Няма…
Трима от яките охранители му се нахвърлиха и го тръшнаха на пода. Един седна отгоре му. Друг взе да го рита по краката. Яхналият го се опита да притисне с дебелата си ръка гърлото му. Но Майрън приведе брада и го блокира. Оня обаче упорстваше и така близо се приведе, че Майрън усети застоялата миризма на кренвирши от устата му. Нов ритник. Лицето се приближи още. Майрън се изтъркаля и го перна с лакът. Онзи изпсува и се отдръпна.
Докато се мъчеше да се изправи, Майрън усети как под гръдния кош го ръгна нещо твърдо, метално. Но не му остана повече от една, максимум две десети от секундата да се запита какво е то. После сърцето му експлодира.
Или поне с такова чувство остана. Сякаш нещо гръмна в гръдния му кош, все едно бяха допрели жици с ток о всичките му нервни окончания, та цялата му парасимпатична система изживя тотален спазъм. Нозете му се втечниха. Ръцете му се отпуснаха, неспособни и на най-малката съпротива.
Електрошокова палка.
Майрън се тръшна като риба на кей. Погледна нагоре и видя нахилената физиономия на Кайл Цепката. Оня дръпна пръст от спусъка, та болката изчезна, макар и за не повече от секунда. Заобиколен от останалите охранители, така че никой от посетителите да не вижда какво става, Кайл притисна палката към долните ребра на Майрън и пак му пусна ток. Нечия длан върху устата на Майрън успя да приглуши писъка му.
— Два милиона волта — прошепна му Кайл.
От познанията му в областта на електрошоковите палки и тейзърите на Майрън му беше известно, че е достатъчно да натиснеш спусъка само за няколко секунди, не повече, и ще обездвижиш противника си, без да го нараниш сериозно. Но с включена докрай маниакална усмивка, Кайл не пускаше. Болката нарасна, стана непоносима. Цялото тяло на Майрън се разтресе и затърчи. Кайл натискаше спусъка. Дори един от охранителите се притесни и рече: „Ей, Кайл?“. Но онзи не миряса, докато Майрън не подбели очи и не изпадна в пълен мрак.