Под напрежение
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Myron Bolitar #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-062-8
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под напрежение». Краткое содержание книги:
Глава 6
Вероятно само секунди по-късно Майрън усети как някой го понесе метнат през рамо, по пожарникарски. Със затворени очи и отпуснато тяло, макар и на границата на безсъзнанието, той усещаше къде е и какво му се случва. Нервните му окончания бяха парализирани. Чувстваше се пребит и безсилен. Онзи, който го носеше, беше едър и мускулест. Чу, че пак задъни музиката и някой се провикна по микрофона: „Окей, народе, циркът свърши! Нека купонът течеее!“.
Майрън се остави онзи да го мъкне. Реши, вместо да се съпротивлява, да използва времето, за да се свести, да се възстанови и да набележи следващите си действия. Чу да се отваря врата, после да се затваря, при което музиката утихна. И през затворените си клепачи усети колко по-силно е осветлението.
Оня, едрият, който го носеше, каза:
— Да го изхвърлим навън, Кайл. Стига му толкова, а?
Същият глас, който бе рекъл „Ей, Кайл“, докато електрошоковете действаха. И в този глас имаше лека нотка на страх. Което никак не се понрави на Майрън.
— Пусни го, Брайън — нареди Кайл.
Брайън го стори с изненадваща загриженост. Проснат на пода, с все още затворени очи, Майрън пресметна набързо наум какви да са следващите му стъпки: Дръж очите затворени, преструвай се, че си в несвяст — и бавно прокрадвай ръка към блекбърито в джоба ти.
Още през 1990-те години, когато клетъчните телефони бяха започнали да навлизат масово, Майрън и Уин бяха изобретили начин на комуникиране, който беше хитър в техническо отношение, а понякога и животоспасяващ: щом някой от тях (Майрън, естествено) закъсаше, натискаше бутона „1“ за бързо набиране на телефона си, а другият (Уин, разбира се) включваше своя, изключваше микрофона му и чуваше какво става, след което или се втурваше, или намираше друг начин да помогне на приятеля си. Навремето, преди петнайсет години, това беше страхотно авангарден метод; днес можеше да се сравнява по напредничавост с някой видеокасетофон, използващ стандарта „Бетамакс“.
Което, естествено, бе подтикнало двамата да го усъвършенстват. Благодарение на съвременните технологии, Майрън и Уин бяха в състояние да си оказват взаимно много по-ефикасна подкрепа. Един от техничарите на Уин беше добавил към блекбъритата им специални сателитни радиопредаватели, което им позволяваше да действат дори извън обсега на наземните клетъчни станции, а освен това и устройства за аудио- и видеозапис и джипиес предавател, който моментално осведомяваше приемащия сигнала къде се намира другият с точност до един метър. И всичко това се задействаше с натискането само на един бутон.
Тъкмо затова ръката на Майрън се прокрадваше към джоба с блекбърито. Изстена нарочно със затворени очи, за да има повод да се отърколи леко, та ръката му да стигне по-близо до джоба…
— Това ли търсиш?
Въпросът идваше от Кайл Цепката. Майрън примига и отвори очи. Намираше се в помещение с тъмночервен гетинаксов под. И стените бяха в същия цвят. Мебелировката се състоеше от една-единствена маса с нещо като кутия с книжни салфетки отгоре. Извърна поглед към Кайл. А оня се хилеше насреща му.
И държеше в ръка блекбърито на Майрън.
— Мерси — каза Майрън. — Тъкмо него търсех. Хвърли ми го, ако обичаш.
— Няма да стане.
В стаята имаше и трима други охранители, и тримата с обръснати глави, огромни от прекомерна употреба на стероиди и часове във фитнеса. Майрън забеляза сред тях един с вид на леко уплашен и изчисли, че той беше преносвачът му, така да се каже. А уплашеният предложи:
— Ще отида да видя всичко ли е наред там, в залата.
— Хубаво, Брайън — съгласи се Кайл.
— А пък и оная, бившата боркиня, приятелката му, знае, че е тук.
— Ти нея не я мисли — каза Кайл.
— Не си прав, Кайл — вметна Майрън.
— Моля?
Майрън направи опит да седне.
— Ти не гледаш много телевизия, нали, Кайл? Но поне си гледал по разни шоута как засичат с триангулация къде се намира даден клетъчен телефон и откриват собственика му. Точно това става и сега. Нямам представа колко време ще им отнеме, но…
Вперил в блекбърито поглед на самодоволство на трета степен, Кайл натисна бутона за изключване на устройството.