Вампирите и градът

— Съжалявам. Не осъзнавах…

Маги й се усмихна тъжно.

— Ти направи съществуването ми отново смислено. Сега имам големи надежди за бъдещето. Благодарение на теб.

Очите на Дарси се напълниха със сълзи.

— Благодаря ти.

Маги я прегърна.

— Всичко се случва с определена цел. Вярвам в това и ти също трябва да го повярваш. Писано е да бъдеш тук и сега.

Дарси отвърна на прегръдката. Тя искаше да каже на Маги, че е съгласна, но думите не идваха. Каква цел можеше да има тя в света на вампирите?

Вратите на асансьора се отвориха и един мъж излезе отвътре.

— Господи, дами. Наемете си стая. — Той продължи да си мърмори нещо, докато напускаше фоайето.

Дарси и Маги се отделиха една от друга, след това започнаха да се кикотят, докато влизаха в асансьора. На десетия етаж намериха една жена на средна възраст в скъп костюм, която ги чакаше пред агенцията. На Дарси й се прииска и тя да може да си позволи такъв хубав тоалет. Отново носеше синия си костюм, защото бе единственият, който притежаваше. Беше загубила всичко, когато животът й се бе превърнал в кошмар.

Жената се отправи към тях.

— Аз съм госпожа Елизабет Стайн, собственик и директор на кастинг агенцията „Звездите на бъдещето“. Дали някоя от вас е госпожица Дарси?

— Аз съм. — Усмихната Дарси подаде ръката си.

Госпожа Стайн стисна ръката й бързо, сякаш се страхуваше да не се зарази с някоя болест. Лицето й беше бледо, а устата й бе опъната напрегнато.

— Удоволствие е да се запозная с вас, госпожице Дарси.

Дарси остави грешката непоправена. По телефона бе оставила само първото си име от страх, че пълното й име може да предизвика някои спомени.

— Това е моята асистентка, Маргарет О’Брайън.

Госпожа Стайн кимна кратко на Маги, после стисна ръцете си заедно.

— Във фоайето е пълно с кандидати. Помислих, че не трябва да ги виждате преди прослушването. Така, ще ме последвате ли? — Тя махна отсечено към една необозначена кафява врата.

Дарси и Маги придружиха госпожа Стайн. Докато минаваха покрай стъклената врата на агенцията, Дарси забеляза, че лобито наистина е пълно. Чудесно! Нямаше да има проблем с намирането на подходящи смъртни мъже за шоуто.

Госпожа Стайн отвори необозначената врата и махна с ръка, за да влязат.

— Този коридор ще ни отведе до конферентната зала.

Дарси и Маги тръгнаха по обикновения бял коридор. Госпожа Стайн забърза, за да ги настигне и се мушна покрай тях.

— Оттук. — Тя зави надясно в по-голям коридор, после спря пред двойни врати. Стисна ръцете си силно, докато кокалчетата на пръстите й побеляха. — Това е конферентната зала. Надявам се, че ще бъде достатъчна.

— Сигурна съм, че ще бъде. — Дарси се усмихна. — Благодарим ви, че ни позволихте да използваме вашите помещения.