Убийството на султана

През последните си дни Мурад II се оттеглил на този остров. Бил уморен, искал да си почине и се хванал за чашката като избавление от непрестанните крамоли с крайните бейлици13, дворцовите интриги и физическото и умственото напрежение от кървавите войни… „Донеси ми, виночерпецо, от снощното вино/накарай инструментите отново да засвирят14.“ И ако прибавим разрушителното въздействие върху телосложението на вкусните османски дворцови ястия… Също като господин Фехим, с внезапен стон…

– И това се е случвало, господине… Какво ли не е видяло това такси. Веднъж качих един възпитан като вас господин от Тешвикийе15. И той взе, та получи инфаркт в колата. Какво да правя, веднага обърнах. Закарах го в болницата, ама не го приемат. Кой си, какъв си, регистрации, документи… Абе, човекът умира, викам, никой не чува. Полудях, нахълтах при санитарите… Естествено, полицията веднага пристигна. И уж да помогна на човека, а то стоях два дни в кауша… Обяснявам ли, обяснявам на полицаите, не разбират. Щом съм помагал на някакъв непознат, значи, си имала крушка опашка? Какво да направя, накрая излъгах, че ми е пастрок. И написах накрак някаква история как уж го обичам повече от баща си…

Има още една версия за смъртта на бащата на Завоевателя. Да, не е научна разработка, по-скоро легенда. Според някои османски летописци смъртта на бащата на Завоевателя била неизбежна негова съдба. Според това предание Мурад II бил изключително набожен. Не бил и почитател на алкохола. Странна случка причинила смъртта му. Един ден, както си вървели с най-близкия му приятел и другар по оръжие Саруджа паша и с Исхак паша по моста на острова над Тунджа, срещнали един дервиш. Той плачел безутешно. Падишахът се съжалил над горкия човечец и го попитал защо плаче. Дервишът отпърво не искал да си признае, но когато падишахът настоял, отговорил с въздишка: „Заради Вас, господарю.“ Мурад се изненадал. „Защо плачеш за мен?“, попитал. Дервишът отново не желаел да отговори, но след упоритото настояване на султана казал: „Сънувах Ви, господарю, скоро ще отидете при Бога.“