Убийството на султана

– Казахте ли нещо?

Застанала на вратата на таксито, високата жена със светлокестенява коса се взираше любопитно в мен.

– Не, тъкмо щях да се кача…

Жената, възприела като грубост тревогата ми, се отдръпна от вратата в знак да заповядам.

– Благодаря ви – и тъкмо да рипна на освободената от жената задна седалка, ме посрещна киселата физиономия на шофьора с мустаци ала Кларк Гейбъл, с поглед казващхей, я по-кротко, който попита:

– Накъде, господине?

– Към Каракьой… – измърморих с единия крак в колата, а другия на снега. – Отивам на пристанището.

Леко повдигнатата му дясна вежда се отпусна, погледът му омекна и леко махна с ръка:

– Добре, влизай…

Уплашен да не си промени намерението, се отпуснах на седалката. Шофьорът, наблюдаващ с разбиране паническото ми нахлуване в колата, обясни дружелюбно, сякаш не той се беше начумерил преди малко:

– И аз оттам поемам към къщи.

Затвори вратата и продължи, убеден, че го слушам:

– До няколко часа ще стане поледица… Няма да има работа през нощта.

Последната ми грижа в този момент бяха таксиджийските неволи в снежните нощи, но щеше да прозвучи невъзпитано, ако не отговорех.

– Да, зимата естествено е тежък сезон – опитах да приключа разговора.

Олеле, защо отговорих, че като започна една тирада:

– Господ да е на помощ на бедните. Какво ще правят, ако нямат дърва и въглища?

Майчице, вероятно бях попаднал на бъбрив шофьор и щеше да дрънка безконечно. И по-неприятното – щеше да разпитва кой съм, какъв съм и какво правя тук по това време. Изведнъж проумях, че този срещнат случайно човек е единственият, който може да свидетелства, че съм убил Нюзхет. „Да, господин съдия, взех го от улица «Ханъмефенди» в Шишли. Да, беше малко мълчалив, но не мязаше на убиец…“ Отклоних поглед от тъмните очи на шофьора, който все още ме наблюдаваше в огледалото, и го обърнах към тихата улица. Не зная дали разбра, но без да проговори повече, потегли. И докато преминавахме улицата сред шума на мъчещите се да се справят с трупащите се по предното стъкло снежинки чистачки и стърженето на веригите в снега, аз отново се опитах да преосмисля случилото се този следобед.