Убийството на султана

Ами ако грешах… Ако не беше се случило, както го мислех… Знам ли, примерно да съм закъснял с излизането от вкъщи в онези незапомнени часове. Или да съм се замотал по улиците. В снега, с летните си обувки? Може пък да съм влязъл в някое кафене или сладкарница, може да съм убил времето в книжарница. За да не отида рано при Нюзхет? Не, ако съзнанието ми е било ясно, не бих излязъл рано от вкъщи. А може и да не съм. Откъде да знам кога съм излязъл… Може да съм дошъл на себе си при влизането в блока „Сахтиян“. Не мога да си спомня какво се е случило, докато не съм бил на себе си…

– Как да не помня, господине. Деветнайсет години съм зад волана. Питай ме за първия ден, ще ти го разкажа минута по минута. Например беше първата ми работна седмица. Взех едно момиче от Бешикташ12. Момиче казвам – фея разбирайте, като капка роса… Всевишният я създал през почивния си ден. За хубост, хубаво беше момичето, но клиентите са ни честта. Кълна се в Бога, не се обърнах дори да я погледна. Но по едно време чувам, че подсмърча. Защо да лъжа, стана ми любопитно. Погледнах в огледалото за обратно виждане. Момичето плачеше. Като видя, че я гледам, се засрами и рече: „Извинете, но нямам къде да отида.“ Толкова невинно ме гледаше. „Не се косете, ще отидем у нас“, отговорих. Не ме разбирайте погрешно, господине, не бих казал това на всяка клиентка. Ако ще да е най-красивата на света. Но състоянието на това момиче много ме трогна. Отведох я у нас… Тогава бях ерген, разбира се… Ерген, но имах леля, та право при нея. Научихме, че майката на девойчето починала. Баща му си довел нова жена. И изгонили горкото. Повече не я оставих. Направих я стопанка на дома си. Роди ми две момчета… Възпитани и послушни… Единият е в гимназията, другият сега започна училище. Та ти викам, господине, животът ми е истински роман…

Колко странно, Нюзхет и аз започнахме двама руски писатели по едно и също време. Двама велики романисти. Толстой и Достоевски… И защо ли всъщност се е интересувала от Достоевски? Защо не, прехласваше се по творчеството му… Но онова, което четеше, не беше Достоевски, а психологически анализ на големия писател от Фройд. И три думи върху листа между страниците: Patricide, Filicide, Fratricide… Верига от често срещани престъпления при борби за трона в Римската империя… Убийства на бащи, синове и братя за власт… И само в Римската империя ли, не беше ли извършвано това зверство и при османците? Някои историци дори не го приемат за зверство. Било морална и хуманна постъпка да пролееш малко кръв, за да не се лее повече. Patricide, Filicide, Fratricide… Първата дума означава отцеубийство… Защо ли е привлякла вниманието на Нюзхет? Да не би смъртта на господин Фехим да е била насилствена? Доколкото си спомням, беше починал от сърдечен удар. Бил пълен мъж и като прибавим ежевечерната ракия и два пакета цигари на ден… Не, отцеубийството едва ли имаше връзка със смъртта на господин Фехим. Ами султан Мехмед Завоевателя? Книгата на Бабингер за него лежеше под списанието със статията на Фройд. Чакай, какво излиза? Нюзхет не би се занимавала с две теми, нямащи общо помежду си. Да не се забравя, че научното изследване се крепи на методичността. Тогава да не би да има връзка между Завоевателя и Достоевски? Не с Достоевски, припомни си статията на Фройд за отцеубийството… Първата отбелязана от Нюзхет дума беше patricide… Да не би Нюзхет да е допускала, че Завоевателя е убил баща си, Мурад II? А защо не? Няма ли историци, поддържащи тази теза? Че уж младият Мехмед загубил търпение да чака коронясването си и отровил баща си… Внезапната смърт на Мурад II е в основата на тези предположения… Хайде де, да приемем на сериозно ли тия историци. Ами ако Нюзхет ги е приела? Не е възможно. Този период го разработвахме заедно. Отидохме двамата до развалините на двореца в Одрин. Заедно обиколихме острова, заобиколен от водите на Тунджа.