Убийството на султана

Квартал в Истанбул. – Б. пр. Квартали на Истанбул. – Б. пр.

немски туристи, които ни гледаха с любопитство, и каза: „Наблюдават ни“, с което тотално съсипа нещата…

Много време прекарахме в пустите стаи на този дворец… Проследихме заедно следите на историята в документите, възможните за разчитане ръкописи, миниатюрите, картините, облеклата, оръжията и скъпоценностите. Хубави дни, като сън… Да, владетелският дворец… Домът на Завоевателя в Константинопол, откъдето е отправял държавните си послания към османците и е издавал най-важните си решения… най-сигурното му убежище… Какво пишеше над дворцовата врата?

„Нека по волята и милостта на Аллах владетелят на два континента и повелител на две морета, сянката на Аллах в този и отвъдния свят, любимецът му на двата небосклона, господарят на земята и водата, Завоевателя на Константинополската крепост Султан Мехмед Хан, син на Султан Мурад Хан, син на Султан Мехмед Хан, да увековечи Божието царство и господството му да се издигне над най-блестящите звезди на небосклона…“

Господство над звездите… Не е ясно доколко това пожелание е вдъхновило прочутия писател Стефан Цвайг, но в книгата сиЗвездни мигове на човечествотое поставил Завоевателя редом с Достоевски и Толстой… Още един немски говорещ гений, заинтересувал се от Завоевателя… Немски говорещ… Добре, мисля, че и Фройд като Цвайг е от еврейски произход… Евреин… Немски говорещи евреи…

Що за невъзможни асоциации правех? Интересът на Фройд към нашия велик владетел беше нелогична вероятност, съществуваща единствено в обремененото ми съзнание. По тази тема нямаше нито бележки, нито статии… Завоевателя, главен герой в историческото изследване на Бабингер и Достоевски, основна тема на разработката „Отцеубийство“ на Фройд, представляваше две напълно различни същности. Но нашата известна историчка беше открила общото: отцеубийството… И какво още? Не, колкото и да беше дръзка, Нюзхет не би посмяла да каже това. Но защо пък не? Кариерата и не се ли основаваше на това? Да руши табутата, да разработва проблемни тези, да нахлува в секретни области… Добре, но дори Нюзхет, колкото и да е била замаяна от успехите си, би знаела, че опитът за уличаване на Завоевателя в отцеубийство е изначално обречен на неуспех. Така де, но човешкият ум работи по свой си начин. Понякога амбицията е толкова силна, че желанията се възприемат като действителност. Ето заради това е възможно бившата ми любовница да не се е посвенила да се захване с това въпреки великолепния си като красотата и разум… Дали? Ами ако греша? Ако убитата от мен жена не е мислела така? Тази безупречна навремето кожа, сбръчкала се сега… Ако мислите и не са се променили като кожата…

„Характерът не се променя до смъртта – казваше майка ми, Бог да я прости. – Семейното възпитание, средата, образованието, всичко е временно. Човешката същност не се променя.“ Добре, да предположим, че убитата от мен тази вечер жена си е останала същата, но това не доказва, че би разработвала теза за отцеубийство, извършено от Завоевателя. Прав си, сякаш кимна с глава Тахир Хакъ.