Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Мъжът се усмихва. Не е обиден. Такива са стандартните им тактики.
— Присъствал съм на няколко подобни случая, агент Барет. Противно на слуховете, момчетата ми не си умират да гръмнат някого.
— Работила съм с нашия SWAT, лейтенант. Знам какво е да се пренавие човек.
— Дори така да е.
Изучавам реакциите му. Вярвам на това, което казва. Кимам.
— В такъв случай можеш ли да ми заемеш някаква бронежилетка?
— Нямаш ли своя?
— Имах, но се наложи да я върна. Нея и още четиристотин други от същата партида — лоша изработка, която ги правела ненадеждни или нещо подобно. Чакам да ми я заменят.
— Ох. Добре, че са ги хванали навреме.
— Само дето ми се наложи да нося своята три пъти, преди да осъзнаят, че не може да лови куршуми.
Доус свива рамене.
— Така или иначе жилетката няма да те спаси от изстрел в главата. Всичко е игра на зарове.
След окуражителните си думи Доус отива да ми намери бронежилетка.
— Изглежда доста спокоен — отбелязва Алън.
— Дръж нещата под око.
— Ще им се наложи да се разправят с двама ни — намесва се Кали. — Аз ще им сритвам задниците, Алън ще ги плаши, всичко е наред.
— Ти му мисли какво ще правиш, когато влезеш вътре — казва Алън. — Някога водила ли си подобни преговори?
— Ходих на лекциите. Иначе не, никога не съм си имала работа с такава ситуация.
— Важното е да слушаш. Не лъжи, освен ако не си сигурна, че можеш да поддържаш версията си. Трябва да постигнеш разбирателство, а лъжите могат да скапят нещата. Оглеждай се за емоционални слабости и се възползвай от тях.
— Разбира се, звучи елементарно.
— О, така е, само гледай да не умираш.
— Много забавно.
Доус се появява с бронежилетката.
— Взех я от една следователка. — Мъжът я повдига, оглежда ме и се намръщва. — Ще ти е голяма.
— Всички са ми големи, освен ако не е правена по поръчка.
Доус се ухилва.
— По-ниска си от нормите им, а, агент Барет?
Сграбчвам жилетката от ръцете му и се намръщвам.
— За теб съм „специален агент Барет“, Доус.
Усмивката се изпарява.
— Добре, но внимавай, като влезеш вътре, специален агент Барет.
— Ако искам да съм внимателна, въобще не трябва да влизам.
— Дори така да е.
Дори така да е — казвам си наум. — Каква чудесна фраза. Кратка и приятна, но натъпкана (поредната прекрасна дума) със значение.
Можеш да умреш там вътре.
Дори така да е.
8
СТИГАМ ДО ОТВОРЕНАТА ПРЕДНА ВРАТА НА КЪЩАТА. Потя се и ме сърби заради неудобната бронежилетка, която съм навлякла над ризата си. Извадила съм глока и съм готова за действие. Денят прелива в здрач и сенките започват да се разтеглят. Сърцето ми тупти превъзбудено.
Поглеждам назад към всички колеги, които са се събрали пред къщата.
Навсякъде са издигнати барикади, започващи от улицата. Преброявам четири патрулки и вана на SWAT. Униформените полицаи стоят на пост пред барикадите, готови да повтарят до смърт една и съща фраза: „Разотивайте се“. Екипът на SWAT чака вътре в периметъра — те са смъртоносна група от шест души с черни лъщящи шлемове на главите. Светлините на патрулките са включени, а автомобилите са обърнати към къщата.
И към мен.
Да си служител на реда е мръсна работа. Свързана е с кръв, разлагащи се тела и едни от най-лошите хора. Трябва да се вземат решения на живот и смърт, при положение че не разполагаш с почти никаква информация. Най-опитните ченгета и агенти нямат достатъчно опит, за да се справят с всичко. Когато настъпи криза (а такава винаги може да се очаква), често се решава по същия начин като сега: с помощта на агент с двуседмично обучение по парламентьорство, повикана от отпуска, облечена в голяма бронежилетка, която се съмнява, че може да се справи с онова, с което се е заела. С други думи, правим най-доброто, на което сме способни.
Изгонвам всички мисли от главата си и надниквам вътре.
По челото ми избиват капки пот. Солени перли.
Това е една от по-новите къщи в този район — двуетажна, с циментова замазка, дървена ламперия и глинен покрив. Класическа Южна Калифорния. Изглежда добре поддържана, вероятно е боядисвана през последните няколко години. Не е огромна, собствениците й не са били богати, но е приятна. Дом на семейството от средната класа и нищо повече.
— Сара? — провиквам се. — Аз съм Смоуки Барет, скъпа. Искала си да ме видиш. Ето ме.
Не получавам отговор.