Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Мат беше прав. Паролата залепна като дъвка на подметка. 1затеб2замен. Никога не ми се наложи да си я запиша. Винаги ще я помня.
Няколко месеца след като Мат почина, бях седнала на компютъра му. Имахме домашен офис с компютър за всеки от нас. По него време бях напълно безчувствена и просто исках да събудя някоя емоция в тялото си. Прегледах имейла му, рових във файловете му. Натъкнах се на една папка, която беше озаглавена „Лично“. Когато щракнах върху нея, за да я отворя, разбрах, че е защитена с парола.
Без дори да се замислям, в главата ми изникна 1затеб2замен. Пръстите ми се насочиха към клавиатурата. Имах намерение да я въведа. Но се спрях.
Замръзнах.
Ами ако? — помислих си. — Ами ако лично наистина означава лично? Като нещо, което не е за моите очи?
Тази мисъл ме потресе. И ужаси. Въображението ми препусна като лудо.
Любовница? Порно? Обичал е някоя друга?
След тези мисли последва вина.
Как може да си мислиш подобни неща? Това е Мат. Твоят Мат.
Излязох от стаята, изгоних господин 1затеб2замен и се опитах повече да не мисля за това.
Само че споменът се появява от време на време. Като сега.
Е? Истина или отрицание?
— Смоуки? — провиква се отново Кали.
— Идвам — отвръщам и слизам по стълбата.
Все още усещам Мат.
Чака.
1затеб2замен.
Опаковането на миналото не е никак приятна работа.
Заставаме на прага на вратата на стаята на Алекса. В мен се заражда неприятно усещане. Болката тук е по-остра, но поносима.
— Хубава стая — казва Елейна.
— Алекса искаше да е такава — отвръщам и се усмихвам.
Това е стаята мечта за всяко малко момиче. Леглото е цялото в пурпур, като на някоя принцеса, и с балдахин. Кувертюрата и възглавниците са дебели, меки и удобни. „Лягай, потопи се в нас“, приканват те.
Една четвърт от пода е покрита с колекцията от плюшени играчки на Алекса. Те варират от малки, през големи до огромни, а животинските видове, които изобразяват, са от неопределени до фантастични.
— Лъвове, тигри, муслони, о, майко — шегуваше се Мат.
Оглеждам стаята и се сещам нещо. Чудя се как е възможно да не ми е хрумвало досега.
Бони спи с мен от деня, в който я доведох в къщата. Не мисля, че някога е влизала в тази стая.
Бъди по-конкретна — смъмрям се. — Никога не си я водила тук, това е истината. Никога не си я питала дали иска купища плюшени играчки или пурпурна експлозия от чаршафи и одеяла.
Време е да поправя това, мисля си. Коленича до Бони.
— Искаш ли нещо оттук, скъпа? — питам я. Тя ме поглежда, очите й търсят моите. — Можеш да вземеш всичко, което пожелаеш. — Стискам ръката й. — Наистина. Можеш да получиш цялата стая.
Тя поклаща глава. Не, благодаря ти — иска да отвърне.
Оставила съм играчките зад гърба си — говори погледът й.
— Добре, миличка — отвръщам и се изправям.
— Как искаш да процедираме тук, Смоуки? — Нежният глас на Елейна ме стряска.
Прокарвам ръка през косата на Бони, докато оглеждам стаята.
— Е… — започвам аз, но в този момент мобилният ми телефон иззвънява.
Кали завърта очи.
— Пак се почва.
— Барет — отговарям аз.
Съжалявам — извинявам им се беззвучно.
Един дълбок глас избоботва:
— Смоуки, Алън е. Съжалявам, че те безпокоя точно днес, но имаме проблем.
Алън ръководи екипа, докато съм в отпуска. Той е напълно подходящ за целта и фактът, че е изпитал нужда да ми се обади, ме кара да наостря уши.
— Какво има?
— Намирам се пред една къща в „Канога парк“. Местопрестъпление. Тройно убийство. Неприятна работа. Уловката е, че вътре има шестнадесетгодишно момиче. Насочила е оръжие в главата си и казва, че ще разговаря само с теб.
— Поискала е да говори с мен? Нарекла ме е по име?
— Да.
Млъквам за миг, за да обработя информацията.
— Наистина съжалявам, че те безпокоя, Смоуки.
— Не се тревожи за това. Бездруго смятахме да си починем малко. Дай ми адреса и двете с Кали ще дойдем възможно най-скоро.