Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Алън е третият член на моя четиричленен екип. Той е най-старият и най-улегналият. Сподели ми, че когато Елейна е била диагностицирана с рак, е обмислял да напусне ФБР, за да може да прекарва повече време с нея. Оттогава не е повдигал темата и аз не съм го питала, но си имам едно наум.
Кали гълта хапчета като бонбони, Алън си мисли за пенсиониране… може би и аз трябва да напусна. Мога да ги оставя да изградят отдела наново.
— Ето я и нея — чувам да казва Алън.
Чудя се каква физиономия да направя, но накрая се отказвам. Аз съм си такава, момчета.
Един от мъжете пристъпва напред и протяга ръка, за да се ръкува с мен. В другата си, забелязвам аз, държи автомат МР5. Облечен е в екипировка на SWAT — бронежилетка, шлем и ботуши.
— Люк Доус — представя се той. — Командир на SWAT. Благодаря ти, че дойде.
— Няма проблем — отвръщам аз и посочвам Алън. — Имаш ли нещо против моят човек да ме запознае със ситуацията? Не искам да те обидя.
— Разбира се. Няма за какво да се обиждаме.
Обръщам се към Алън и съм максимално обрана откъм думи.
— Слушам те — казвам му.
— Преди час и половина един от съседите се е обадил на 911. Вдовец на име Дженкинс. Той казва, че момичето — Сара Кингсли — е паднала в предния му двор, облечена в нощница, покрита с кръв.
— Как е разбрал, че е там?
— Дневната му се намира в предната част на къщата, а завесите си държи дръпнати, докато не си легне. Гледал е телевизия и я е забелязал с периферното си зрение.
— Продължавай.
— Изплашил се е, но е събрал достатъчно кураж, за да излезе и да види какво става. Каза, че била замаяна — цитирам го — и е говорила несвързано, че семейството й било убито. Опитал се да я прибере в къщата си, но тя изпищяла и избягала. Върнала се в собствения си дом.
— Предполагам, че е бил достатъчно умен да не я последва?
— Да, геройствата му се ограничили до собствения му преден двор. Върнал се обратно вътре и се обадил. Една от патрулките била наблизо и веднага дошла да провери какво се случва. Полицаите… — Алън поглежда отново бележника си —…Симс и Бътлър пристигат, надникват през вратата — която била широко отворена — и се опитват да я накарат да излезе. Тя не отговаря. След известно обмисляне решават да влязат и да я изкарат. Знаели са, че може да е опасно, но двамата били опитни полицаи, а и се тревожели за момичето.
— Разбираемо — измърморвам аз. — Симс и Бътлър още ли са тук?
— Да.
— Продължавай.
— Влезли в къщата и заварили шибана кървава баня още от самото й начало.
— Влизал ли си вътре? — прекъсвам го.
— Не. Никой не е влизал, откакто се е докопала до оръжие. Та момчетата влезли и усетили, че нещо лошо се е случило съвсем наскоро. За наше щастие Симс и Бътлър са били и друг път на места, където са били извършвани убийства, така че са запазили самообладание. Разгледали са доста добре мястото.
— Чудесно — отвръщам аз.
— Да. Чули шум на втория етаж и повикали момичето. Не получили отговор. Качили се по стълбите и я намерили в голямата спалня заедно с още три трупа. Имала пистолет. — Алън поглежда бележките си. Някакъв 9-милиметров според полицаите. Нещата бързо се променили. Нашите хора се поизнервили. Започнали да си мислят, че е възможно момичето да е отговорно за случилото се и насочили оръжията си към нея, казали й да хвърли своето и така нататък. Тогава тя опряла пистолета в главата си.
— И нещата отново се променили.
— Да. Тя заплакала и започнала да им крещи. Цитирам: „Искам да говоря със Смоуки Барет или ще се самоубия!" Край на цитата. Опитали да я успокоят, но се отказали, след като насочила пистолета си в тях няколко пъти. Обадили се за подкрепление… — Алън разтваря ръце, за да обхване убедителното присъствие на службите на реда —…и ето ни тук. — Кима към командира на SWAT. — Лейтенант Доус знаел името ти и накарал да ни се обадят. Аз дойдох, проверих какво е положението и ти се обадих.
Обръщам се към Доус с преценяващ поглед. Виждам един строен и спокоен професионалист с уверен поглед и късо подстригана кестенява коса. Не е особено висок — около метър и седемдесет и пет, — но е слаб, трениран и готов за действие. Излъчва увереност. Той е типичният член на SWAT — винаги съм намирала за успокоително присъствието на такива хора.
— Какво мислиш, лейтенант?
Мъжът ме изучава няколко секунди, след което свива рамене.
— Тя е на шестнадесет. Пистолетът си е пистолет, но… — отново свива рамене. — Тя е на шестнадесет.