Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Буда казва, че болката и страданието възникват
от желанията и че за да се освободим от болката,
трябва да прережем връзките на желанието.
Всички неустоими желания се свеждат до това, че умът търси спасение или себеосъществяване във външни неща и в бъдещето като заместител на радостта от Битието. Докато аз съм своят ум, аз съм тези желания, потребности, привързаности и неприязъни, извън тях няма аз, освен като някаква възможност, като неосъществен потенциал, като непокълнало още семе. В това състояние дори желанието ми да намеря освобождение или просветление е просто още едно желание за себеосъществяване или пълнота в бъдещето. Затова не се стремете да се освободите от желанията или да “постигнете” просветление. Присъствайте. Бъдете тук като наблюдатели на своя ум. Вместо да цитирате Буда, бъдете Буда, бъдете “Пробуденият” — защото това означава думата “буда”.
Болката владее хората от векове — още откакто са изгонени от рая, навлезли са в царството на времето и ума и са загубили съзнание за Битието. От този момент те са започнали да се възприемат като безсмислени отломки в една чужда за тях вселена, без връзка с Първоизточника или един с друг.
Болката е неизбежна, докато се отъждествявате със своя ум, т. е. докато сте в духовно несъзнание.
Тук става дума най-вече за емоционалната болка, която е и първопричината за физическата болка и физическите заболявания. Недоволството, омразата, самосъжалението, вината, гневът, депресията, ревността и т. н. — дори и най-дребното раздразнение — всички те са форми на болката. А всяко удоволствие или емоционален подем съдържат в себе си семето на болката, тяхната неотменна противоположност, която след време ще се прояви.
Всеки, който някога е вземал наркотици, за да се “изстреля нагоре”, знае, че “нагоре” неизбежно преминава в “надолу”, че удоволствието се превръща в някакъв вид болка. Мнозина знаят също от собствен опит колко лесно и бързо една интимна връзка може да се превърне от източник на удоволствие в източник на болка. От една по-далечна перспектива двата полюса са двете лица на една и съща монета и са част от скритата болка, която е неотменима част от умотъждественото “его”-състояние на съзнанието.
Болката има две нива — болката, която си създавате сега, и болката от миналото, която продължава да живее в ума и тялото ви. Как да престанете да създавате болка в настоящето и как да премахнете миналата — за това искам да говоря сега.
ВТОРА ГЛАВА
СЪЗНАНИЕТО — ПЪТЯТ
ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ БОЛКАТА
НЕ СЪЗДАВАЙТЕ ПОВЕЧЕ БОЛКА В НАСТОЯЩЕТО
Няма човек, в чийто живот да няма никаква болка
или скръб. Не става ли въпрос за това да се научим
да живеем с тях, вместо да се опитваме
да ги избягваме?
По-голямата част от човешката болка е излишна. Създавате я вие самите, докато оставеният без наблюдение ум управлява живота ви.
Болката, която сега създавате, винаги е някаква форма на неприемането, някаква форма на несъзнателна съпротива срещу това, което е. На нивото на мисленето съпротивата приема формата на преценка. На емоционално ниво е някаква форма на отричане. Силата на болката зависи от силата на съпротивата срещу настоящия момент, която, от своя страна, зависи от това колко силно се отъждествявате с ума си. Умът винаги се стреми да отрича Настоящето и да избяга от него. С други думи, колкото повече се отъждествявате с ума си, толкова повече страдате. Можем да го кажем и така: колкото повече умеете да почитате и приемате Настоящето, толкова по-свободни ще бъдете от болка и страдание — и от “егото” на ума.