Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
След това Отделът за психологическа война обвини Сирия и Иран, че са участвали в заговора за взривяването на самолета над Локърби. Процесът срещу режима в Дамаск не установи нищо друго освен добре познатата подкрепа за финансирания от държавата тероризъм. Що се отнася до Иран обаче, обвинението беше много по-конкретно — самолетът на „Пан Ам“, полет 103, е бил унищожен като отмъщение за сваления на 3 юли 1988 година ирански пътнически самолет в Персийския залив от американския кораб „Винсенс“, в който загинаха двеста и деветдесет души. Това беше трагична грешка, за която Съединените щати се бяха извинили официално.
Отделът за психологическа война обвини Народния фронт за освобождение на Палестина за съучастие в заговор за свалянето на самолета. Нито един от журналистите, които писаха по този въпрос, не се замислиха защо Либия, сочена като истинския организатор, е трябвало да потърси помощта на Сирия и Иран, да не говорим за палестинска групировка.
Според източник от британското разузнаване „на Отдела за психологическа война се отваряше златна възможност. Локърби беше идеалният повод да се напомни на света, че съществува терористична мрежа — факт, който отделът не пропускаше да спомене. Това обаче не беше нужно при случая «Локърби». Всъщност споменаването на прекалено много имена можеше да има обратен ефект. Ние знаехме, че виновни са единствено либийците.“ Имаше обаче някои факти по случая „Пан Ам“, полет 103, които затрудняваха приключването на процеса по обичайния начин.
Инцидентът със самолета стана точно по времето, когато Джордж Буш беше избран за президент и неговият екип във Вашингтон се опитваше да се ориентира в ситуацията в Близкия изток, за да може Буш „да направи големия удар“ веднага щом влезе в Овалния кабинет.
Буш заемаше поста директор на ЦРУ през периода 1976–1977 година, когато държавният секретар Хенри Кисинджър до голяма степен диктуваше произраелската политика на Вашингтон. Публично Буш поддържаше добронамереното отношение на Рейгън към Израел, но годините, прекарани в ЦРУ, го бяха убедили, че Рейгън „е имал мъглява представа за Израел“. В момента, когато очакваше да бъде избран за президент, Буш не се нуждаеше от напомняне как през 1986 година Съединените щати бяха принудени да отменят оръжейна сделка за близо милиард и деветстотин милиона долара с Йордания, когато израелското лоби в Конгреса се беше намесило. Буш беше заявил пред екипа си, че като президент няма да толерира подобна намеса в правото на „благочестивите американци да правят бизнес с когото и където пожелаят“. Тази позиция щеше да изиграе своята роля в инцидента със сваления самолет на „Пан Ам“.
На борда на самолета, който излетя от Лондон през онази декемврийска нощ на 1988 година, пътуваха и осем агенти на американското разузнаване, които се връщаха от мисия в Близкия изток. Четирима от тях бяха редови агенти на ЦРУ начело с Матю Ганън. На борда беше и майор Чарлс Макий от американската армия със своя екип от експерти по освобождаването на заложници. Те се връщаха от Близкия изток, където бяха проучили възможностите за освобождаване на чуждите заложници, държани все още в Бейрут. Въпреки че разследването на нещастието над Локърби беше под юрисдикцията на шотландски екип, агенти на ЦРУ се появиха на мястото на инцидента веднага щом все още затвореният и като по чудо останал непокътнат куфар на Макий беше намерен. Незабавно куфарът бе иззет от мъж, легитимирал се като агент на ЦРУ, макар че след това никой не можа да го идентифицира. По-късно куфарът беше върнат на шотландските следователи, които в графата за съдържанието му написаха „празен“.
Никой не се поинтересува какво се е случило с вещите на Макий, нито защо е пътувал с „празен“ куфар. Тогава обаче никой не подозираше, че агентът от ЦРУ може да е взел от куфара информация, която би обяснила защо е бил унищожен самолетът на „Пан Ам“. Багажът на Ганън така и не бе включен в описа, което породи съмнението, че бомбата всъщност е била поставена именно в неговия куфар. Не беше намерено и задоволително обяснение как или защо агент на ЦРУ би носил бомба в куфара си.
Програмата за журналистически разследвания на телевизия Пи Би Ес „На предната линия“ впоследствие оповести, че е открила причината за нещастието. Самолетът на „Пан Ам“, 103, беше излетял от Франкфурт, където пасажерите от Близкия изток за Щатите бяха прехвърлени на полет 103. Сред тях били Ганън и неговият екип от ЦРУ, които направили връзката чрез полета на „Еър Малта“. Багажът им по нищо не се различавал от куфарите, които всеки ден минаваха през ръцете на носачите на летището във Франкфурт. Един от тях работел за терористична организация. Някъде в багажните отделения на летището носачът скрил куфара със заложената в него бомба. Заповедта била да намери прехвърлен от свързващия полет куфар, приличащ на предварително дадения му и да ги размени. Тази версия бе приемлива, но само една от многото, които се опитваха да обяснят наличието на бомбата на борда на самолета.