Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
Намираше се в малка паланка в северните части на щата Кънектикът, където имаше само хлебопекарна, поща, смесен магазин и бензиностанция. Въобще не беше бляскаво — не можеше да отидеш на никакви купони, нито пък на ресторант. Такива наоколо нямаше. Но именно в това беше и чарът на местенцето — по нейно мнение. Когато ходеше там, носеше стари дрехи и очила, а понякога не си миеше косата дни наред. Разглеждаше буболечките и птиците с бинокъла си и изучаваше различните видове кълвачи в околността. Къщичката се намираше в средата на имот с размери девет акра, а освен това си имаше малък басейн и езерце. Нощите се озвучаваха от квакането на жабите. За повечето хора преживяването би било адски отегчително, но не и за нея. И как да се отегчи с толкова много природа наоколо?! Но дали Лин Бенет би го разбрал? Надали. Ще пристигне, натруфен с някой от своите кашмирени пуловери за по хиляда долара, и ще развали всичко.
Но може пък точно в това да е разковничето — да види истинската Виктори и да прецени, че тя изобщо не е за него. И да я остави на мира.
Лин държеше Бъмпи да ги откара там още в петък вечер, но Виктори се възпротиви.
— Ще отидем с моята кола и освен това ще карам аз!
Лин я изгледа с едва сдържано изумление, когато тя паркира пред неговата къща своя „Пи Ти“ крузър, но не каза нищо. Иначе направи цяло шоу, докато си слагаше колана и дърпаше назад седалката си, като че ли събирайки кураж за предстоящото. А после изрече:
— Е, сигурно сега, като продадеш компанията си, ще можеш да си купиш нова кола, нали?
— Мислила съм по този въпрос — отбеляза тя и навлезе в колоната по булеварда. — Но дълбоко в себе си съм доста практичен човек. Искам да кажа, че колата е храна по-скоро за суетата, не мислиш ли? Не е никаква инвестиция, даже точно обратното — покараш я малко, и тя губи стойността си. Никога не можеш да продадеш една кола за парите, за които си я купил, за разлика например от бижутата или килимите.
— О, моят малък магнат! — ухили се Лин и се хвана за таблото пред себе си, докато тя лавираше между другите коли.
— Обичам да бъда в крачка с важните неща!
— Това е присъщо на всички жени, не мислиш ли? Едно от онези досадни правила на битието ви на жени! Защо, за разнообразие, не бъдеш в крачка с лекомислените неща?
— Нали затова се хванах с теб?! — не му остана длъжна тя.
Лин протегна ръка и започна да върти копчетата върху средната конзола.
— Какво правиш? — намеси се по едно време тя.
— Просто се питах дали има климатик в тази кола.
— Да, има, но го ненавиждам! Ако ще навън да е тридесет и пет градуса, аз си карам на отворени прозорци!
И за да докаже тезата си, тя смъкна прозорците и заля Лин с мощна вълна топъл въздух.
Уикендът не премина чак толкова лошо. До събота вечер. Дотогава Лин полагаше максимални усилия да докаже, че той също може да се отпуска, но това отчасти се дължеше на факта, че мобилните телефони нямаха никакъв обхват не само тук, но и в радиус от петдесет километра. В събота сутринта отидоха на местния земеделски панаир, но вместо да разглежда зайци и петли, Лин непрекъснато поглеждаше дисплея на телефона си.
— Как е възможно да няма никакъв обхват?! — не преставаше да се вайка той. — Използвал съм този телефон и на островче отвъд бреговете на Турция, а в Кънектикът да няма обхват!
— Скъпи, ставаш отегчителен! Престани да се оплакваш от липсата на връзка! Забрави за телефона!
— Окей — кимна той и за да покаже интерес, пъхна пръст в клетката на един петел. Петелът автоматично го клъвна. — Господи! — извика Лин и дръпна пръста си. — Какво е това място?! Не стига, че нямат обхват, ами и разнасят пилета — убийци!
— Хайде да погледаме как дърпат трактори! — предложи Виктори.
— С тези обувки?! — изуми се той и вдигна единия си крак. Носеше скъпи италиански мокасини.
— Хей, пазете се! — извика някаква жена с дълга рокля, седнала странично на кон. Лин отскочи встрани и стъпи в купчина животински изпражнения, които Виктори веднага позна, че са от крава. Лин обаче се усмихна и остана загледан в обувката си само за петнадесет секунди.
— А сега нека приветстваме Джон, който ще направи първия си опит да издърпа двеста килограма! — обяви водещият на панаира по високоговорителя.
— Това ми е любимата част, а на теб? — попита Виктори и се обърна за потвърждение към Лин, но той като че ли най-внезапно беше изчезнал.