Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
Но кой би допуснал, че Лин Бенет може да се превърне в лепка? Та той беше един от най-преуспелите мъже на тази планета! А ето че към края бе започнала да се пита защо той не може да заприлича малко повече на Нико или Уенди, които също бяха невероятно преуспяващи, но които знаеха как да оставят другите около тях да си поемат въздух и да си гледат работата. Откакто бе напуснала най-неочаквано къщата му на Бахамите, за да отиде на срещата в Париж, Лин не я бе оставил на мира — непрекъснато й звънеше по телефона и се появяваше изневиделица в демонстрационната й зала, а после се настаняваше в офиса й, където четеше вестници и ръководеше бизнеса си по мобилния си телефон.
— Лин — бе принудена да възроптае накрая тя, когато веднъж се бе появил към четири следобед, — няма ли къде да отидеш? Нямаш ли срещи? Нямаш ли какво друго да правиш?
— Аз си го правя, скъпа! — отбеляза той, като вдигна мобилния си телефон. — Мобилен офис, забрави ли? Последна дума на техниката! Вече никой не е принуден да стои по цял ден на бюрото си!
— Модерната технология не е чак толкова полезна, колкото я превъзнасят — заяви Виктори и му отправи поглед, с който му подсказваше, че би предпочела в момента той да е на собственото си бюро.
— Здрасти, Лин! — извика весело асистентката й Клеър, влизайки в офиса.
— Здрасти, хлапе! — поздрави я и той. — Как вървят нещата с онзи новия?
Ама че работа!
— Вие с Лин май си говорите доста неща — обърна се тя по-късно към Клеър.
— Ами, той обича да бъбри — сви рамене момичето. — Понякога се обажда да те търси и теб те няма, и ние…
— Обажда се лично, така ли?
— Разбира се! Че как иначе?! Много е мил! Или поне се старае да бъде мил!
— Думата „мил“ някак ми се връзва малко трудничко с човек като Лин Бенет! — отбеляза Виктори.
— Добре де, забавен е! Поне това не можеш да не му го признаеш! Даже на моменти е много смешен! И изглежда буквално луд по теб! Непрекъснато те наблюдава, а когато не си тук, все пита какво правиш.
Странна работа, определено!
А после дойде и инцидентът с хип-хоп изпълнителката Венеша, която играеше главната роля в новата козметична кампания на Лин. Един следобед Лин, Венеша и още четирима души от нейния антураж цъфнаха най-неочаквано в офиса на Виктори. При обичайни обстоятелства тя не би имала нищо против, тъй като предпочиташе политиката на отворените врати, което ще рече, че клиентите и приятелите са винаги добре дошли. При обикновени обстоятелства даже щеше да бъде доволна, че може лично да покаже на Венеша своята колекция, както и да й заеме всичко, което момичето пожелае. Но точно този следобед в офиса й бе пристигнала Мъфи Уилямс, от „Би & Си“ — направо нечувано благоволение! — и двете се намираха в разгорещена дискусия относно бъдещата линия на пролетната й колекция. Виктори не можеше да накара Мъфи да отстъпи мястото си на една хип-хоп звезда — знак на уважение, който Лин очевидно не схвана.
— Скъпа, покажи на Венеша онази зелена рокля! — настояваше Лин. — Нали се сещаш — онази, дето много я харесвам!
Мъфи впи очи в Лин с такова изражение, сякаш току-що бе сгазил котката й, и когато той не схвана посланието, тя просто се изправи и започна бързо да си прибира нещата. А на Виктори каза:
— Ще продължим някой друг път, скъпа!
— Мъфи, много съжалявам! — прошепна безпомощно Виктори и изгледа свирепо Лин.
— Какво? — извика веднага той. — Къде сбърках?! Защото харесвам роклята ли, какво?!
— Как можа да ми причиниш това?! — разкрещя му се по-късно Виктори. Намираха се на задната седалка на неговата лимузина, облечени официално, и отиваха на благотворителна галавечеря в музея „Метрополитън“. — Имах важна делова среща с Мъфи Уилямс, която съвсем случайно е една от най-важните личности в областта на модата!
— Хей, ама аз просто се опитвах да помогна! Помислих си, че няма да имаш нищо против да обличаш Венеша! Та тя е буквално навсякъде! Може да облече някои от твоите рокли и за раздаването на „Грами“!
— О, Лин! — въздъхна отчаяно Виктори. — Нямам предвид това! Имам предвид очевидния факт, че ти не уважаваш работата ми!
— Не я уважавам ли? — възкликна с негодувание Лин. — Че аз буквално обожавам работата ти, скъпа! Ти си най-добрата!
— Ами ако аз започна да се появявам най-неочаквано в офиса ти? — извика тя и извърна поглед. — Много съжалявам, Лин, но от този момент нататък ти забранявам да идваш в моя офис!
— Аха, ясно! Всичко е заради парите, нали?