Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
— Ние двамата?! — извика ужасено тя.
Не го мислеше точно по този начин, но изненадата й беше толкова голяма, че изобщо не бе в състояние да се овладее. Кога за последен път мъж я беше канил на среща? Случвало ли й се е въобще някога?
— Ще те разбера, ако ми откажеш — изтъкна Селдън. — Така де… нали работим заедно…
Ако излязат на среща, дали това означава, че и ще спят заедно? От тази мисъл й се зави свят. Но не, това идваше по-късно. Точно така. Нормалните хора не спят заедно още на първата си среща.
Замайването й се усили.
— О, не, Селдън! — възкликна тя. — Искам да кажа, разбира се, съгласна съм! За мен ще бъде удоволствие да вечеряме заедно! Смятам, че вече не би имало никакви пречки. В крайна сметка децата не са при мен всеки ден!
— Така ли? — изненада се той.
Тя сви рамене, като й се прииска да смени темата. Едно е да приеме поканата му за среща, но съвсем друго — да му разказва отчайващото си положение. И сега го попита:
— Имаш ли деца?
— Бих искал, но… — започна той и я погледна сконфузено, — но не мога.
— Не можеш ли? — изгледа го невярващо тя.
— С първата ми жена опитвахме Направихме си всички необходими тестове и накрая се оказа, че проблемът е в мен. Тя не го прие много добре. Изневери ми, а после аз разбрах и реших също да й изневеря.
— Но това е ужасно! — ахна Уенди.
— Да, беше истински хаос — съгласи се Селдън. — А после втората ми съпруга… Е, нека просто кажем, че се ожених за жена, която беше пълна противоположност на първата ми съпруга. Не бяхме женени достатъчно дълго, за да разбера дали тя иска деца, но нещо ми подсказваше, че не иска. И без това тогава не бях достатъчно богат за нея.
— Все още ли съществуват подобни жени? — почти извика Уенди, неспособна да повярва.
— И още как! — кимна Селдън и отметна назад косата си. — Но с втората ми съпруга грешката си беше изцяло моя. Тя беше супермодел, а аз позволих на егото си да потуши гласа на здравия ми разум.
— Е, поне си стигнал до определени изводи за себе си — отбеляза окуражително Уенди, много доволна, че говорят за неговите проблеми, а не за нейните, нито пък за евентуалната им среща. — Повечето мъже продължават да се заблуждават, че ако успеят да си хванат някоя манекенка или супермодел, ще си решат всичките проблеми.
— О, нищо подобно! Точно тогава започват проблемите! — отбеляза загадъчно Селдън.
Уенди кимна и се отпусна назад в стола си. Беше много впечатлена. Няма нищо по-добро за самочувствието на една жена от мъж, който е бил с манекенка и я е изхвърлил! В тази мисъл имаше нещо особено успокояващо. Означаваше, че мъжът срещу теб има здрави, устойчиви ценности. Загледа се в него за момент. Наистина ли Селдън е толкова свестен? Или тя отново допуска грешка и всичките тези… глупости са просто… номер, целящ какво? Ако той действително се опитва да я вкара в леглото си, какво толкова лошо има в това?
— Какво мислиш да правиш сега? — попита внезапно той. — Тъкмо се канех да се поразходя из Сохо. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Защо не?! — възкликна усмихнато Уенди. Най-неочаквано и за нея самата идеята да прекара сутринта в разходка със Селдън й се понрави. Така поне няма да бъде сама.
Селдън плати сметката и двамата се изправиха.
— Хей, забравих да те питам! Защо ти си тук в „Мърсър“, а не съпругът ти?
Уенди отново се почувства като пълен боклук, припомняйки си разговора с Неса Хоуп от предишния ден.
— Да, би трябвало да е така, обаче… положението е твърде необичайно. Наложи се да отстъпя апартамента на съпруга си.
— Господи, Уенди! — възкликна Селдън. — Очевидно напоследък ти се е събрало много! — Отвори й вратата, даде й път и добави: — Ако имаш нужда от апартамент, може би ще успея да ти помогна! Познавам един страхотен агент по недвижимите имоти!
— Благодаря! — кимна тя. — Може би този път ще се възползвам от предложението ти!
И докато излизаше на тротоара, тя си каза, че Селдън е много мил човек. „Колко приятно е за разнообразие да бъдеш с приятен и мил човек! — помисли си тя. — Приятен и мил!“
Кой би могъл да допусне, че накрая това ще се окаже най-ценното качество у един мъж, което човек би могъл да си пожелае?!
Три часа по-късно двамата със Селдън пътуваха с товарния асансьор към неговия таван, след като се бяха разходили до река Хъдсън и обратно. За първи път от седмици наред тя бе успяла да се поотпусне мъничко и да забрави за Шейн и неговите страховити искания. Толкова бе странно и вълнуващо да се разхождаш в неделя сутрин с мъж, който не ти е съпруг, и да се държите като двойка — да се отбивате по магазините и да спирате за още една чашка кафе! Уенди бе купила рокличка за Клоуи, плюшен динозавър за Тайлър (който, между другото, бе избран от Селдън) и ново яке за Магда. И през цялото това време те не престанаха да разговарят, като че ли и двамата си даваха сметка, че когато млъкнат, ще трябва да се разделят. И когато пак стигнаха Западен Бродуей, тя сведе поглед, защото не й се искаше да си тръгва, но не знаеше какво да направи, а той беше казал: „Искаш ли да разгледаш моя таван? Тъкмо ще ти дам номера на моя агент по недвижимите имоти!“