Триумфът на червилата

— Искате ли да си купите една роза? — попита детето, а после се втренчи с благоговение във вътрешността на колата, премествайки погледа си върху разкошната рокля и огърлицата на Виктори — петнадесеткаратова диамантена огърлица, която Пиер бе уредил да й дадат назаем за вечерта.

— Разбира се! Благодаря! — кимна Виктори. После отвори миниатюрната си вечерта чанта, в която имаше петстотин евро, черната й карта „Американ експрес“, червило и компактна пудра, и подаде на детето една банкнота от сто евро.

— О, мадам! Вие сте много любезна! — възкликна момиченцето. — И сте много хубава! Вие филмова звезда?

— Не, моден дизайнер — отговори с усмивка Виктори. Колата дръпна напред и момиченцето, което се бе хванало за прозореца, хукна след нея. — Внимавай с колите! — подвикна ужасена Виктори.

Момиченцето й се усмихна — повечето от предните му зъби липсваха. А на следващия светофар вече бе изчезнало сред колите зад тях.

— Мадам — обади се господин Юло, клатейки неодобрително глава, — не трябва да правите така! Това им вдъхва кураж! Сега всички ще обкръжат колата като гълъби!

— Но те са само деца! — възкликна Виктори.

— Те са едни… как казвате вие… малки пирати? Започнат да опипват колата с мръсните си ръце, а на господин Бертьой това никак не му харесва!

Някакви петна?

— Глупости! — махна с ръка Виктори.

Ако на Пиер Бертьой не му допада, че е помогнала на едно малко момиченце, толкова по-зле за него! Тя не е негова собственост, а фактът, че е богат, не означава, че винаги трябва да става на неговото. Веднага щом си помисли това, Виктори се усмихна мрачно, спомняйки си, че точно тези думи бе използвала преди две седмици, когато скъса с Лин Бенет. „Ех, Лин… — помисли си Виктори и се загледа смръщено през прозореца. — Не беше чак толкова лош!“

И за момент й се прииска той да е тук, с нея. Да отиват заедно на голямото парти в нейна чест. Щеше да бъде приятно…

Откъде-накъде сега пък се сети за него?! Отвори чантичката си и започна да я пренарежда. Оттогава насам почти не се беше сещала за Лин. В мига, в който скъса с него, той бе изчезнал от съзнанието й, което би трябвало да бъде знак, че е постъпила правилно. И все пак защо винаги ставаше така между нея и мъжете, с които ходеше? В началото на връзката винаги й беше много приятно, интересът й беше много голям и дори на моменти си мислеше, че най-сетне е срещнала подходящия — докато един прекрасен ден не се събудеше с усещането, че се отегчава с него. Дали тя е единствената жена, която намира връзките с мъже за чиста загуба на време? Или пък причината е в това, че когато се стигне до взаимоотношения с другия пол, тя се държи по-скоро като типичен мъж, а не като жена? Загриза ядосана ноктите си. Истината бе, че точно този, последният мъж, й се бе сторил накрая малко… притеснителен.