Ловците

Кастило поклати глава.

Кенсингтън се ухили.

— Джон Дейвидсън ми разказа. Решил, че някакъв снайперист, старши сержант, се избъзикал с него, и затова му бил изпратил Брадли. Затова попитал Лестър как станало така, че попаднал в квалификационните курсове. Когато Дейвидсън зададе на някого въпрос, обикновено получава отговор. Лестър отвърнал, че няма представа. Дейвидсън го попитал откъде идва и Лестър му казал, че бил нещо като машинопис в посолството тук. Затова Дейвидсън му казал да не си въобразява, че ще го включи в курса, че не било лично отношение, но просто не притежавал необходимите качества. Той дори не е бил на курс по парашутизъм. Тъй като можел да пише на машина, Дейвидсън решил, че и при него може да се заеме със същото. Да заляга над клавиатурата на компютъра. Лестър дори не му казал, че е служил в Ирак.

— Значи това е правил, докато генерал Макнаб и Вик са отишли в „Макол“, за да го отведат на погребението на Кранц, и тогава Макнаб му благодарил, че те е спасил от нинджите.

Кастило се разсмя.

— Много ми се иска да бях видял изражението на Дейвидсън, когато Макнаб му е казал. Джон е страхотен…

— Така е.

— Може би Лестър се е боял да не изпусне нещо.

— Нищо подобно. Попитах го защо не е казал нищо, а той отвърна, че е знаел, че вие двамата с Вик не искате да разлайва кучетата, затова мълчал. Знаел, че рано или късно всичко ще излезе наяве. Това се опитвах да кажа. Той е много хитро и умно парче и аз много го харесвам.

— Аз също.

— Все още ли сте дружки с Макнаб, подполковник?

— Макнаб няма дружки.

— Надявах се да задействате малко връзки и да ги включите в квалификационните курсове. Много му се иска да попадне там.

— Той иска квалификационен курс ли? — попита учуден Кастило.

— Иска да попадне в „Специални операции“. Кофти работа. Що се отнася до мен, аз веднага бих гарантирал за него.

— Ние знаем, че го бива. Когато всичко приключи, ще направя, каквото ми е по силите. Длъжник съм му.

— По този повод, подполковник, когато откриете гадовете и започнете да режете глави, много ми се иска да ме включите в операцията.

— Става.

— Разбрахте ли нещо досега?

— Много ми се иска да ти кажа „да“. Много зависи от онова, което знаят Ерик Кочиан, Юнг и Мунц. Затова ги пази. Вече се опитаха да очистят Юнг.

— Разбира се, подполковник. Приятен полет.

Въпреки че не беше в униформа и не бе длъжен да козирува, сержант Кенсингтън отдаде чест.

Подполковник Кастило, също в цивилно облекло, отвърна подобаващо.

— Гледай да не се набутваш между шамарите, сержант — и ти, и Лестър — предупреди той и излезе.