Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Защо си се загрижил толкова за Мунц? Да не би той да знае нещо, което не искаш други да разберат?
— Чуй ме добре, копеле! Загрижен съм за него, защото ми е приятел. За бога, та той отнесе куршума, който беше предназначен за мен! Очевидно двамата с теб разбираме различно значението на думата „приятел“.
— „Копеле“ ли каза? — попита с леден глас Певснер. — Добре че си войник, приятелю подполковник Чарли. Войниците си позволяват да ругаят. В противен случай щях да се обидя.
— Да не се окаже, че ще ти разбия сърцето, ако ти кажа, че искрено се надявам да се обидиш?
— Няма — разсмя се Певснер. — Ни най-малко. Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че грешиш? Струва ми се, че и двамата с теб разбираме думата „приятел“ по един и същи начин.
— Да, ще се изненадам, при това много.
— Алфредо Мунц е свестен човек. Той ми е почти толкова близък приятел, колкото и Хауърд. Имам му доверие, колкото на Хауърд. Той работеше добре за мен. Много се старая да се грижа за приятелите си. Също като теб, Чарли. — Той замълча за миг, после продължи: — Ако нещо се случи с приятеля ми Мунц или семейството му, аз също ще го приема лично.
„Трябва да съм пълен идиот, ако не повярвам на думите му“.
— Няма да е зле да кажеш на Хауърд да съобщи на някои от приятелите си, които пък да предадат на своите приятели, какво е мнението ти, Алекс.
— Вече го направих — отвърна простичко Певснер.
— Аз заминавам за Щатите — рече Кастило. — Ако чуеш нещо, ми съобщи. Хауърд винаги успява да ме намери, независимо къде съм.
— Приятелят ти Кочиан с теб ли заминава?
— Ще се чуем, Алекс. Винаги ми е безкрайно приятно да си побъбря с теб.
Тъй като телефонната връзка бе осъществена по изключително сложен начин, Чарли не можеше просто да затвори. Покри слушалката с длан, с надеждата Певснер да е затворил преди да чуе гласа на телефонистката от Белия дом или на посолството.
Извади късмет. Чу как Певснер изруга, а след това тресна слушалката секунди преди телефонистката от Белия дом да попита:
— Приключихте ли, подполковник?
— Търся госпожа Алисия Кастило. Обаждам се от Белия дом.
— Аз съм Алисия Кастило.
— Изчакайте момент, ако обичате…
— Подполковник Кастило, връзката не е обезопасена. Лицето, което търсите, чака.
— Благодаря ви — отговори Чарли. — Abuela!
— Впечатлена съм, Карлос. Дали не трябва да ти казвам „подполковник“! Отдавна не са ме търсили от Белия дом.
— Няма защо да се впечатляваш.
— Добре ли си? Фернандо с теб ли е?
— И двамата сме добре. Той подготвя самолета. Тръгваме от Буенос Айрес за вкъщи.
— Това вкъщи Сан Антонио ли ще рече?
— Да, госпожо.
— Колко ще останеш?
— Колкото да оставя Фернандо. След това ще мина през ранчото и заминавам за Вашингтон.
— Нищо ли няма да ми кажеш за… ранчото?
— Същите хора, които убиха господин Мастърсън, заплашват семейството на един от хората, които работят за мен.
Той е аржентинец. Ще го доведем с нас, докато оправим работата. Затова не искам да се мяркаш около „Дабъл Бар Си“.
— Те ще бъдат ли изложени на опасност в ранчото?
— Там ще ги охраняват Тайните служби, докато им намеря друго място. Съжалявам, че се налага да използвам ранчото, но просто нямам друга възможност.
— Можеш да правиш, каквото пожелаеш в „Дабъл Бар Си“, Карлос. То е твое.
— Знаеш, че е мое, за да спестим данъци. Ранчото е твое, Abuela.
— Няма значение на кого е било навремето. Важното е, че сега е твое. Дядо ти остави хасиенда „Сан Хорхе“ на Фернандо, а „Дабъл Бар Си“ на теб. Беше преценил, че и двамата трябва да имате по един имот за семействата си.
— Знам, госпожо.
— Колко човека ще заведеш там?
— Съпругата на приятеля ми и двете им дъщери. Млади жени.
— Кога ще бъдеш там?
— Тръгваме след два или три часа. Полетът е около тринайсет часа.
— Сега тук е девет и десет. Ако тръгнете след три часа, ще пристигнете към един след полунощ, нали?
— Дори не си помисляй да предприемеш каквото и да е — предупреди я Кастило. — Фернандо ще вземе такси от летището. Моля те, само не казвай на Мария, че се прибира.
— Нямах никакво намерение да казвам на Мария каквото и да било. Но да знаеш, че плановете ти може и да се променят.
— Ще кацнем, колкото да се оправим на митницата и да заредим, бабо — обясни той, — така че няма никакъв смисъл да идваш на летището.
— Ти няма ли да си изморен след толкова дълъг полет? Ще ходиш до ранчото, веднага след това заминаваш за Вашингтон?