Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
„Гаднярят не вдига собствения си телефон“.
— Обажда се подполковник Кастило за разговор с посланика, ако обичате — обяви Кастило.
— Здрасти, Чарли! — прозвуча веселият глас на посланик Монтвейл. — Кажи как си, където и да се намираш в момента.
— В Буенос Айрес, господине. След три или четири часа летя за Щатите.
— Хубаво е, когато не ти се налага да се съобразяваш със самолетното разписание, нали? — подхвърли Монтвейл и без да чака отговор, продължи: — Значи ще се видим след около дванайсет часа, нали така?
— Ще ми отнеме малко повече време, господине. Заминавам първо за Тексас, след това за Пенсилвания.
— Това е едно от нещата, за които спешно трябва да поговорим, Чарли. За куфарчетата в Пенсилвания. Човекът, който трябваше да разговаря с мен, така и не се появи. Независимо от часа, обади ми се, когато пристигнеш във Вашингтон. И го доведи със себе си.
— Стига да е възможно, господине. Но ще се видя с него, преди да дойда във Вашингтон.
— А би ли ми казал защо ще ходиш в Тексас?
— Бе отправена заплаха към семейството на един от основните ми източници на информация. Ще ги доведа в Щатите, за да са на сигурно място.
— Как прецени, че заплахата е истинска? За източника и семейството му? Или заплахата е отправена единствено към семейството? Къде ще ги отведеш?
— Освен всичко друго, бе направен опит — имам основание да вярвам, че става въпрос за същите неизвестни лица, които бяха в имението — да отвлекат специален агент Юнг. Той бе ранен.
— Това ли е основанието ти?
— Трупът не може да бъде идентифициран. Нападателят е бил приготвил спринцовка с приспивателно. Същият начин на действие както при двата опита за отвличане досега — на източника ми в Будапеща и госпожа Мастърсън.
Монтвейл изсумтя.
— А ти нямаш никаква представа кои са тези хора, така ли, Чарли?
— Имам няколко теории. Ще ви разкажа подробно, когато се видим.
— Как е Юнг? Ще се оправи ли?
„А, сети ли се да попиташ за Юнг?“
— Куршумът е направил дупка в ръката му. Извадил е късмет.
— Да не би да използват вече пушки?
— Юнг е бил прострелян, докато уругвайските полицаи са стреляли по лошия.
— А какво казва уругвайската полиция по въпроса?
— И за това исках да поговоря с вас — отвърна Кастило.
„Въпреки че точно сега нямам никаква представа какво да кажа“.
— Значи ни предстои дълъг разговор.
— Господине, моля да ме извините, но забравих останалите въпроси, които ми зададохте.
Монтвейл се замисли за момент.
— А, да. И източника, и семейството ли ще доведеш, или само семейството?
— Само семейството, господине. Съпругата му и двете му дъщери.
— Къде в Тексас ще ги заведеш?
— В „Дъбъл Бар Си“. Ранчото е на семейството ми. Изолирано е.
— И плува сред море от петрол някъде в Тексас.
„Господи, и това ли знае?“
— Вчера това се оказа доста полезна информация — обясни Монтвейл. — Ще ти разкажа, когато се видим.
Кастило не отговори. „Този какви ги дрънка?“ Монтвейл продължи:
— Предполагам си помислил за охраната на ранчото?
— Да, господине, уредих агенти от Тайните служби да са там, когато пристигнем.
— Чух нещо по този въпрос — отвърна посланикът и думите му прозвучаха като обвинение. — Защо?
Кастило отново не отговори.
— Мога ли да ти помогна с нещо, Чарли? Имаш ли нужда от нещо?
— Много ли ще ви затрудня, ако ви помоля да изтеглите Едгар Дешамп от Париж, докато приключим с цялата тази работа? Той е представител на ЦРУ…
— Знам кой е — прекъсна го Монтвейл. — Щом смяташ, че е необходимо, ще го кача на първия самолет.
— Мисля, че е много важно, господине.
— Значи ще бъде на следващия самолет. Сигурно ще бъде във Вашингтон, преди ти да се върнеш. Нещо да му кажа ли?
— Не, господине.
— Но ти ще ми кажеш защо ти е, когато се видим, нали?
— Да, господине, разбира се.
— Знам, че се повтарям, но трябва да поговорим колкото е възможно по-скоро.
— Добре, господине.
— Нещо друго, Чарли?
— Не, господине.
— Беше ми приятно да си поговорим — отвърна Монтвейл и затвори.
— Белият дом.
— Трябва да разговарям с господин Ото Гьорнер във Фулда. Германия — заяви Кастило. Номерът е…
— Ото Гьорнер — прозвуча гласът на изпълнителния директор.
— Обаждам се от Белия дом, господин Гьорнер — представи се телефонистката на немски. — Бихте ли изчакали да ви свържа с подполковник Кастило?