Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Разбирам накъде биеш — кимна Мунц.
— Аз пък не разбирам — сопна се Кочиан.
— Те ще искат ДРУ да ви държи под око, хер Кочиан — обясни Мунц. — Не биха искали нещо да се случи на важен човек като вас.
— Според теб разумно ли е, Алфредо? — попита Кочиан.
— Разбира се.
— Че аз съм един най-обикновен журналист, който си върши работата — опъна се старецът.
— Ние го знаем, но аржентинците нямат представа, че е така — отвърна Кастило. — Ще накараме Ото да преувеличи, когато се обади на германския посланик тук.
Кочиан го погледна гневно.
— Точно така — реши Кастило. — Веднага ще му позвъня.
Когато влязоха в quincho, ефрейтор Лестър Брадли изпъна гръб и козирува.
— Лестър, постарай се да не го правиш повече — нареди Кастило. — Нали си в цивилно облекло.
— Слушам, господине — отвърна Брадли и загуби десет процента от стегнатата си поза.
Сержант Кенсингтън бе вътре в постройката, разположил се на шезлонг като на Кочиан, и четеше „Хералд“. На шезлонга бе облегната „Кар–4“. Остави вестника, но не стана.
— Колко време ти трябва, за да нагласиш радиото, Боб? — попита Кастило.
— Готово е, господине — отвърна Кенсингтън. — Току-що говорих с майор Милър.
— Къде е антената?
— На покрива, господине. На нея пише „Direc TV“.
— Голям си хитрец, Робърт.
— И майка ми все това повтаряше, господине.
— Слушай сега, Боб. Кажи ми дали става или не.
— Слушам ви, господине.
— Искам обезопасена линия на всички места, на които трябва да позвъня, стига да е възможно. Първо, трябва да позвъня на посланик Монтвейл, след това на личен номер в Германия, на личен номер в Сан Антонио и на един местен в Аржентина, а никак не ми се иска последният да разбере откъде е обаждането.
— Слушам, господине. Посланикът не представлява никакъв проблем. Ще се свържем с Милър в „Небраска“ и там ще разкодират логаритъма, а Милър ще го кодира отново и ще го препрати на телефониста на Белия дом и така ще имате обезопасена линия.
— Бързо ли ще стане?
— Да, господине — отвърна Кенсингтън, наведе се към пода, взе слушалка и я подаде на Кастило. — Все едно че звъните по телефона.
— Ами останалите? Може ли и с тях да направим същото?
— При тях вече ще възникнат някои проблеми — отвърна Кенсингтън. — През Белия дом можете да се свържете с Германия и Сан Антонио, но иначе не. Тук могат да ви осигурят обезопасена връзка единствено с посолството, но местните телефонни компании не предлагат подобни услуги за граждани.
— Няма проблем — намеси се Сузана. — Но ако не блокираме сигнала, ако човекът има телефон, на който се изписват номерата, ще проследи сигнала единствено до посолството, и то ако има достатъчно добра техника, за да заобиколи блокировката.
— Това не е проблем — успокои се Кастило. — Нека си мисли, че звъня от посолството. Значи ние блокираме изписването на номера, но няма опасност да стигнат дотук, ако успеят да заобиколят блокировката, така ли?
Кенсингтън най-сетне се надигна от шезлонга. Приближи се до нещо като кухненски шкафове, отвори една вратичка и приклекна пред радиото, след това се обърна.
— Всичко е наред, господине. С „Небраска“ ли да ви свържа първо?
— Да, ако обичаш. Пусни на високоговорител.
— Дадено.
— С какво мога да съм ви от полза, сержант Кенсингтън? — прозвуча гласът на майор X. Ричард Милър — след като бе закодиран във Вашингтон, окръг Колумбия, сетне препратен на четирийсет и три хиляди километра до сателита, след това насочен отново към земята и препратен в quincho извън Буенос Айрес — ясен и чист за изумление на всички присъстващи, освен на сержант Кенсингтън.
— Първо си свали подпухналия крак от бюрото ми — нареди Кастило, — след това ще говорим.
— Добро утро, подполковник. Питах се кога ли най-сетне ще имаме някаква вест от вас. Посланик Монтвейл, както сам се изрази, „Много държа да си кажа няколко приказки с него“.
— Колкото и странно да ти се струва, тъкмо за това се обаждам. Прехвърли ме към телефонната централа на Белия дом, ако обичаш.
— Дадено, Чарли.
Двайсет секунди по-късно прозвуча приятен глас.
— Белият дом. Връзката е обезопасена, подполковник Кастило. Господине, посланик Монтвейл се опитваше да се свърже с вас.
— Бихте ли ме свързали с него, ако обичате?
— Изчакайте, моля.
— Обезопасената линия на посланик Монтвейл — чу Кастило познатия глас на Труман Елсуърт.