Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Един от митничарите, едър мургав мъж, стискаше „Узи“ с насочено напред дуло и Кастило веднага му се сопна:
— Насочи тъпото си оръжие към пода! — излая той на английски.
— Гринго! — предупреди го предпазливо Лопес.
Офицерът насочи „Узито“ към Кастило.
— Значи не говориш английски? — сряза го Кастило на испански. — Не насочвай това чудо към мен!
— Спокойно, господине — обади се лейтенантът от имиграционните.
Погледна едрия с „Узито“ и нареди:
— Спусни надолу оръжието.
— Така вече е по-добре — отвърна все още вбесеният Кастило.
— Карлос — обади се Лопес, — господата искат да претърсят самолета и багажа ни. Торине предположи, че ще искаш да поговориш с тях.
— Ще претърсим самолета, не разбрахте ли? — озъби се едрият мургав митничар.
Кастило го погледна в очите.
Тогава, господине, с цялото си уважение, предлагам да започнете със съдържанието на куфарчето ми — подхвърли саркастично той. — На земята до вас е.
Какво има в куфарчето? — попита едрият.
— Документите ми — отвърна Кастило. — Аз съм специален агент Кастило от Тайните служби.
Мургавият се замисли за момент, след това кимна.
— Ясно.
— Така е — съобщи мургавият, очевидно впечатлен от документите. Само че смущението му не трая дълго. — Въпреки това ще претърсим багажа ви и самолета. Такива са разпоредбите!
— Търсете — отвърна Чарли. — Просто държах да се идентифицирам, преди да намерите оръжията на борда. — Обърна се към лейтенанта от имиграционните: — Как ще минем паспортен контрол?
— Отвън чака ван, който ще ви откара до пътническия терминал.
— Ще ни върне ли тук?
Лейтенантът кимна.
— Дами — обърна се към жените Кастило, — оставете на борда всичко, освен чантите. Трябва да минем през паспортен контрол. От името на САЩ се извинявам за това грубо посрещане.
— Благодаря ти за всичко, Фернандо — заговори Кастило, когато се върнаха при „Гълфстрийма“. — Когато се прибереш, стовари цялата вина върху мен.
— Мария така или иначе ще го направи — отвърна Лопес.
Той сграбчи Чарли в мечешка прегръдка.
— Ако ти трябвам за нещо, не ме търси — напомни му той.
— Нямаш проблем.
— Не говорех сериозно, гринго, знаеш го много добре.
— Само гледай баба ни да не се мярка около ранчото.
— Няма. Можеш да си сигурен.
— Ще намеря друго подходящо място за семейство Мунц веднага щом мога.
Лопес кимна, стисна ръката на Торине, целуна жените от семейство Мунц и се качи във вана.
Останалите се качиха в „Гълфстрийма“, а Чарли остана да гледа след отдалечаващия се ван. Тъй като не бе сигурен дали Торине е направил оглед на самолета, той го обиколи и се качи.
Усмихна се на едното от момичетата.
— Полковник Торине обеща да се повозя отпред, ако не пипам нищо.
Тя му се усмихна.
Когато влезе в пилотската кабина, Джейк Торине се бе настанил на мястото на втория пилот и си слагаше коланите.
— Радвам се, че си спомняш, че пилотът прави огледа преди излитането — отбеляза той. — Нещо важно да е изпаднало по пътя?
ПЕТ
Ранчо „Дабъл Бар Си“
Тексас
05:55, 10 Август 2005
Докато Кастило рулираше по пистата, забеляза, че до хангара са спрели два черни „Юкона XL“. До тях блестеше сребрист ягуар.
„Значи Тайните служби са тук. Почти съм сигурен, че ягуарът е на Abuela, защото не може да стои мирна. Сигурно е дошла с «Лиъра»“.
Когато приближи до хангара и спря, Торине предложи:
— Аз ще довърша, Чарли. Ти върви да се оправиш с пътничките.
Кастило освободи предпазните колани, влезе в пътническия салон и натисна копчето за отваряне на вратата. Люкът се задвижи и отвън нахлу сух горещ въздух. Мирисът му бе толкова познат.
Госпожа Мунц и по-младото момиче се усмихваха, станаха и погледнаха по-голямата, която спеше дълбоко на едното канапе.
„Казват, че съвършеното кацане, първо, не се усеща и, второ, не буди пътниците“.
Усмихна се на по-малката.
— Ще донеса вода с лед — обясни той. — Изсипи ѝ я в ухото. Веднага ще се събуди.
— Карлос, как може да кажеш такова ужасно нещо! — прозвуча познат глас на английски.
Същият глас премина веднага на испански:
— Аз съм Алисия Кастило. Този ужасен младеж ми е внук. Добре дошли в дома ни.
Кастило се обърна. Докато баба му се промуши покрай — него, за да се приближи до семейство Мунц, той видя едър мъж, очевидно агент от Тайните служби, на вратата.