![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
— Всяко списание от този тип ще ти напомня за „Ню Йоркър“. Само светските новини ще бъдат по-различни.
— Това е единственото, което не ми харесва. Светският раздел.
— Закъде сме без такава рубрика… и без снимки на дебютантките в обществото. И доста реклами поместихме, за това какво ще кажеш?
— Кой ги събра? Ти ли?
— Едно момче на име Екман. Работи при Лорънс. Томас видя ли материала за бейзболния отбор?
— Няма да се изненадам, ако се е докопал до първата книжка, излязла от печатницата. Към четири часа купих един брой за себе си и му го занесох, но той вече го беше прочел.
— Какво каза?
— Не се подразни толкова от разобличенията във връзка с бейзбола, колкото от уводната статия за това, че рекламните отдели запушват устата на вестниците. Направо побесня.
— Ами че това е самата истина — каза Долан.
— Разбира се, че е самата истина. На мен ли ще го обясняваш, Майк? Аз ли не знам, че това е самата истина? Ти да не си единственият репортер, който се е сблъсквал с такива случаи в работата си. На всички ни е идвало до главата.
— Свобода на печата — подхвърли Долан със сарказъм. — Как да не пукнеш от смях.
— Едно ще ти кажа, моето момче — започна Бишъп. — Много се боя, че искаш да разбиеш каменна стена с главата си. Ще си спечелиш врагове, така да знаеш. Отсега нататък много хора ще те гледат с ненавист. Например Томас. Знаеш ли какво се е заел да пише в следобедното издание? Съчинява редакционна статия за спортната страница, за да отговори на твоите обвинения, че в „Таймс Газет“ — скъпия ни стар вестник — съществува цензура и потискане на истината.
— Това искам от него. Точно това искам. Хванал съм го натясно, ще го разпъна на кръст и той го знае. А на всичкото отгоре — изсмя се Долан — това ще се окаже от полза за списанието. Хората ще го разграбят като топъл хляб.
— Ще го разграбят разни загубени селяндури, които няма да ти повярват…
— Ще ги накарам да ми повярват! — заяви Долан ожесточено. — Ще им посоча дати, цифри, имена. Ще им представя писмени клетвени декларации. Разкритията на злоупотребите в бейзбола са само началото. Започвам отдолу, но ще продължа с Общинската палата, оттам ще премина към кабинета на прокурора и резиденцията на губернатора…
— Ако се задържиш дотогава…
— О, дотолкова ще се задържа.
— Бас ловя, че ако се заловиш с тая работа, до шест месеца така ще запечатат редакцийката ти, че и с цял камион тротил няма да проникнеш в нея.
— Ще я запечатат само през трупа ми.
— Добре де, ще видиш. Не ме разбирай криво. Аз съм с теб. Защо, мислиш, съм дошъл да те видя?
— Защо?
— Ами… от петнайсет години се занимавам с новините от полицейските участъци и знам някои доста мръсни истории. Винаги когато поискаш да пуснеш нещо, ще го имаш. Няма да се подписвам, не мога да си го позволя, разбираш ме — заради жената и децата, но ще ти пиша материала, а пък нека да излиза анонимно.
— Благодаря ти, Ед, но аз съм приключил с анонимните писания. Всяко нещо, което излиза при мен, ще носи подпис, макар и да е опасно. Но ще ти кажа какво да направиш. От време на време можеш да ми даваш информация. Засега не разполагам с никакви средства, но все някога ще ти платя…
— Здравей, Долан — обади се провлечено някой от прага.
— О, здравейте, мистър Томас. Заповядайте — покани го Долан.
— Здрасти, Томи… — смънка Бишъп.
— Ти за кого работиш — за него или за мен? — попита Томас, който най-сетне го забеляза.
— Как — за теб, Томи. Само минавах.
— Тогава заминавай. Май хич не ти пука какво става в управлението на полицията?
— Добре. — Бишъп стана и хвърли убийствен поглед към Томас. — Ще се видим, Майк…
— Довиждане, Еди — каза Майра, без да спира да пише на машината.
— Със здраве, Майра…
— Седнете, мистър Томас — покани го Долан.
— Прав разсъждавам по-добре — отвърна троснато Томас. — Какво си наумил с тези нападки срещу мен?
— Не са срещу вас. Отправени са към всички вестници.
— Но целият град знае, че си работил в „Таймс Газет“, и всички ще решат, че си имал предвид нас.
— Е, това вече е пресилено разграничаване…
— Материалът за скандала с бейзболния отбор се разпространява и по двете информационни агенции. Ти стана причина да се разнесе страхотна воня. Вероятно ще ти се обади Ландис.