![Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?
Аксолотлови резервоари, киборги, а сега — и това.
Планът на Одрейди престана да бъде загадка след Споделянето. По-скоро игра, може би? Ами ако успее? Сигурно утре ще разберем; и какво ще стане после с нас?
Тя съзнаваше привличащата сила на наблюдателния пост, която го превръщаше в нещо повече от място за обмисляне на възможни последствия. Днес бе вървяла в изгарящата слънчева жега, доказвайки за кой ли път на самата себе си, че все още може да призовава червеите със своя танц — чувство, намерило израз в специфични стъпки и движения.
Танц на спечелване на доверие. Моят език за разговор с тях. Не бе престанала да се върти стремително като дервиш на една дюна, докато гладът й не разби транса, запазен в паметта. Малките червеи бяха покрили всичко наоколо с телата си, наблюдавайки я със зяпнала паст, в която зад решетки от кристални зъби проблясваха пламъци.
Но защо бяха толкова дребни?
Думите на изследователите обясняваха, ала не носеха удовлетворение. От влагата е.
Шийена си спомни за гигантския Шай Хулуд от Дюн — „стареца на пустинята“, който бе толкова огромно чудовище, че поглъщаше цели фабрики за подправка с кръговите им площадки, чиято повърхност бе твърда като бетопласт. Всеки от тези червеи бе господар в собствената си територия. Бог и сатана на пясъците. Дори сега, застанала на наблюдателното си място, тя чувстваше каква сила е скрита в тях.
Защо Тиранът избра да живее в симбиоза с червей? Мъничките потомци тук наоколо носеха ли перличката на неговия блян?
Пясъчните твари отдавна бяха заселили пустинята. Ако ги приеме като нова кожа, тя би могла да поеме по пътеката на Тирана…
Метаморфозата. Раздвоеният Бог. Познаваше силата на притеглящата тръпка_. Имам ли смелостта?_
Заляха я спомените на последните мигове незнание — тогава беше само на осем годинки, през месец игат на Дюн.
Не Ракис, а Дюн, именувана така от предшествениците ми. Никак не й беше трудно да си припомни каква е била — тъничко дете с тъмна кожа и леко обезцветени от слънцето по-светли ивички коса със същия цвят. Ловец на мелиндж (защото това бе едно от задълженията на децата), пресичащ на бегом участъци от откритата пустиня заедно с другарчетата си. Колко скъп бе този спомен за нея!
Но той имаше и мрачната си страна. Съсредоточило цялото си внимание в ноздрите, едно момиче открива силна миризма — предходната каша! Изригването!
Мелинжовата експлозия довежда Шейтана. Никой пясъчен червей не може да устои на изкушението на подправката, изригнала в границите на неговата територия.
Тиране, ти изяде мизерното сборище от колиби, навеси и коптори, което наричахме „наш дом“, заедно с всички мои приятели и цялото ми семейство. Защо пощади само мен?
Какъв бяс бе разтърсил тогава слабичкото дете! Всичко обичано от него бе погълнато от гигантския червей, отхвърлил опита й да жертва и себе си в неговите пламъци, а после отнесъл я в ръцете на ракианските жреци, за да премине оттам в „Бин Джезърит“…
Тя разговаря с червеите; те пощадяват живота й.
„Онези, които ме пощадиха, не бяха пощадени от мен“ — каза веднъж на Одрейди.
И сега старшата майка знае какво трябва да сторя аз. Дар, не можеш да потиснеш дивото. Позволявам си да те нарека Дар сега, когато си в мен.
Никакъв отговор.
Имаше ли във всеки от пясъчните червеи перличка от съзнанието на Лито II? Предшествениците му от свободните го вярваха.
Някой й подаде сандвич. Уали — старшата асистент-помощница, поела управлението на поста за наблюдение на пустинята.
По мое настояване, когато Одрейди ме издигна като член на Съвета. Но не само защото Уали овладя умението за имунитет срещу сексуалното обвързване, практикувано от почитаемите мами. Не и защото тя има изострено чувство за потребностите ми. А защото двете с нея говорим таен език.
Големите очи на помощницата вече не бяха входна врата към душата й. Сега те напомняха екраниращи прегради, които доказваха, че вече знае как да препречва пътя на опипващите погледи; бяха все още леко оцветени в синьо, но то скоро щеше да придобие онази плътност, която идваше след изпитанието с Агония. Момичето беше почти албинос, така че отпадаше като възможност за генетична линия в целенасоченото размножаване. Доказателството идваше от кожата й — бледа и опръскала с лунички. Кожа, наподобяваща нещо с прозрачна повърхност. Просто погледът ти преминава през нея и се спира на намиращото се отдолу — розова и напоена с кръв плът, оставена без защита на пустинното слънце. Само тук, на сянка, Уали можеше да изложи обвиващата я чувствителна повърхност на преценката на питащи и търсещи очи.