Капан за сънища
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #44
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Капан за сънища». Краткое содержание книги:
Минават години, пътищата им се разделят. Свързват ги само приятелят от детинство — слабоумният Дудитс, когото навремето са спасили от банда садистични грубияни, и ежегодните ловни експедиции до Бърлогата — усамотена хижа в местността Джеферсън Тракт сред горите на Мейн.
Както обикновено Хенри, Джоунси, Бобъра и Пит с нетърпение очакват поредната си среща, но последвалите събития ще се окажат фатални и за четиримата. Кошмарът започва, когато по време на снежна буря приютяват в Бърлогата непознат ловец. Той твърди, че се е изгубил в гората, ала поведението и видът му са необичайни — зъбите му са изпадали, по лицето му се забелязва червеникав мъх, несвързано бръщолеви за странни светлини в небето.
Оказва се, че в Джеферсън Тракт се е приземил космически кораб на извънземни, разпространяващи телепатия и червеникавозлатиста плесен, която убива земните жители.
Районът е изолиран, правителството изпраща отряд командоси-главорези, чиято задача е да унищожат както нашествениците, така и хората и животните, прихванали космическата зараза.
Четиримата приятели са принудени да се борят за живота си, влизайки в битка със същество от друг свят. Единственият им шанс за оцеляване е скрит в миналото им… и в капана за сънища.
На пода беше струпано сено, върху което задържаните бяха постлали връхните си дрехи. Налягали бяха на групички, оформени от членовете на едно семейство, мнозина бяха предпочели сеновалите, във всяко от четирийсетте отделения за добитък се бяха настанили по трима-четирима души. Някои хъркаха, други стенеха или се мятаха като всеки човек, който спи неспокойно. Отнякъде се разнасяше плачът на дете. Ала Хенри бе най-силно поразен от музиката по радиоуредбата — натрапчива мелодия от онези, които звучат в ресторантите, универсалните магазини и в асансьорите. В момента обречените на смърт слушаха песента „Каква прекрасна вечер“ в изпълнение на оркестъра на Фред Уоринг.
Под влиянието на таблетките всичко пред очите му изглеждаше по-ярко и по-контрастно. „Ами тия оранжеви якета и шапки! — помисли си. — Майчице! Все едно в ада празнуват Халоуин!“
Червено-златистата растителност се виждаше навсякъде — върху страните и в ушите на хората, между пръстите им; дървените стълбове, електрическите проводници и някои крушки също бяха покрити с ужасната плесен. Преобладаваше миризмата на сено, но Хенри безпогрешно различи вонята на сяра и етилов спирт. Освен хъркането на спящи хора непрекъснато се чуваха пръдни, все едно шест-седем бездарни музиканти се мъчеха да свирят на туби и саксофони. При други обстоятелства сигурно щеше да бъде забавно… дори и при настоящото положение „концертът“ би се сторил смешен на човек, който не е видял съществото, подобно на невестулка, да се гърчи и да се зъби върху окървавеното легло на Джоунси.
„В колцина ли от тях живеят гнусните гадинки?“ — запита се той, после си каза, че всъщност това няма значение. В края на краищата невестулките бяха безвредни. Вероятно в топлия обор можеха да живеят извън гостоприемника си, но нямаха шанс да оцелеят при минусовите температури навън, където бушуваше снежна буря.
Наложително бе да разговаря с тези хора…
Не, не е вярно. Наложително е да ги наплаши до смърт, да ги накара да напуснат топлото си помещение и да излязат навън на студа. Навремето тук бляха затваряли добитък, сегашните обитатели на обора по нищо не се различаваха от покорните крави. Неговата задача бе да ги превърне отново в хора — изплашени, ужасени хора. Нямаше да се справи сам. А стрелките на часовника неумолимо се въртяха. Оуен Ъндърхил му беше дал половин час. Според него една трета от това време вече беше изминала.
„Най-напред ми трябва мегафон“ — помисли си.
Огледа се, видя як плешив мъжага, който спеше до вратата към помещението за доене на животните, и се приближи да го разгледа отблизо. Стори му се, че е един от пушачите на джойнт, който беше прогонил от бараката, ала не беше съвсем сигурен. Сред ловците яките и плешиви мъже са толкова много, че с лопата да ги ринеш.
Отблизо се увери, че човекът наистина е Чарлс, а през разкопчаната му риза се виждаше, че вместо с косми гърдите и коремът му са обрасли с бирус. „Най-доброто средство за прикриване на косопада“ — помисли си Хенри.
Чарлс беше подходящ за целта, също и Марша, която спеше до него, вкопчила се в дланта на Дарън, господин Камбоджанска пура, живущ в Нюпорт. Върху гладката й страна се беше проточила ивица червеникаво-златиста растителност. Съпругът й още не беше заразен, но лицето на неговия зет — май името му беше Бил — почти не се виждаше от червеникавата растителност. „Този е най-подходящ“ — помисли си Хенри.
Коленичи до Бил, хвана го за ръката, покрита с ужасяващата трева, и чрез мисълта си проникна в съзнанието му, в което се преплитаха страшни сънища:
Събуди се, Бил! Време е за ставане, сънльо. Трябва да се махнем оттук. Ако ми помогнеш, ще успеем. Хайде, събуди се!
Събуди се и стани герой!
7
Бил реагира с главозамайваща бързина.
Хенри почувства как съзнанието на човека се втурва към него, изтръгвайки се от сковалите го кошмари, посягайки към него както давещият се протяга ръка към спасителя, който му се е притекъл на помощ. Умовете им се свързаха като куплунзите на два товарни вагона.
Не говори, дори не се опитвай да проговориш — каза му Хенри. — Само се дръж здраво за мен. Необходима ми е подкрепата на Марша и Чарлс. Четиримата ще се справим.