Капан за сънища
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #44
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Капан за сънища». Краткое содержание книги:
Минават години, пътищата им се разделят. Свързват ги само приятелят от детинство — слабоумният Дудитс, когото навремето са спасили от банда садистични грубияни, и ежегодните ловни експедиции до Бърлогата — усамотена хижа в местността Джеферсън Тракт сред горите на Мейн.
Както обикновено Хенри, Джоунси, Бобъра и Пит с нетърпение очакват поредната си среща, но последвалите събития ще се окажат фатални и за четиримата. Кошмарът започва, когато по време на снежна буря приютяват в Бърлогата непознат ловец. Той твърди, че се е изгубил в гората, ала поведението и видът му са необичайни — зъбите му са изпадали, по лицето му се забелязва червеникав мъх, несвързано бръщолеви за странни светлини в небето.
Оказва се, че в Джеферсън Тракт се е приземил космически кораб на извънземни, разпространяващи телепатия и червеникавозлатиста плесен, която убива земните жители.
Районът е изолиран, правителството изпраща отряд командоси-главорези, чиято задача е да унищожат както нашествениците, така и хората и животните, прихванали космическата зараза.
Четиримата приятели са принудени да се борят за живота си, влизайки в битка със същество от друг свят. Единственият им шанс за оцеляване е скрит в миналото им… и в капана за сънища.
Какво…
Нямаме време, Бил. Да започваме.
Бил хвана ръката на Марша. Тя веднага отвори очи, сякаш очакваше да я събудят, а Хенри усети как копчетата в съзнанието му се превъртяха още едно деление напред. Марша не беше обрасла като [???]бил, но вероятно притежаваше вродена способност за телепатия, защото без да задава въпроси, хвана ръката на съпруга си. Вероятно беше разбрала както се случва и какво трябва да предприеме. За щастие беше схванала, че разполагат с крайно ограничено време. Задачата им беше да изплашат хората, задържани в отбора, после да ги използват като тяга.
Чарлс се стресна, надигна се и така се облещи, че очите му едва не изхвръкнаха от орбитите си. После скочи на крака, сякаш някой го беше ударил. Четиримата се хванаха за ръце като участници в спиритически сеанс… каквито всъщност бяха.
Дайте ми го — каза им Хенри, а те се подчиниха. Стори му се, че му подадоха вълшебна пръчица.
Чуйте всички — извика той.
Хората наоколо се събудиха и вдигнаха глави, неколцина седнаха като наелектризирани.
Слушайте ме и ме подкрепете, увеличете силата ми! Това е единствената ви възможност за спасение, затова ме подкрепете!
Те машинално се подчиниха, все едно ръкопляскаха в такт с някаква мелодия. Ако им беше дал време да размислят, вероятно нямаше да е толкова лесно, може би дори щеше да претърпи неуспех; ала когато се обърна към тях, повечето бяха заспали и съзнанията на заразените, надарени с телепатични способности, бяха широко отворени за внушенията му.
Подчинявайки се на интуицията си, Хенри им изпрати поредица от картини: войници с маски заобикалят обора, повечето носят автоматично оръжие, на гърбовете на други има черни раници, свързани с нещо като дълги палки. Той нарочно подсили картините, изобразявайки лицата им като карикатури на жестокостта, които във вестниците винаги красят първата си страница. Следва нареждане, дадено по високоговорител, от палките бликва горяща течност — напалм! Покривът на обора мигновено пламва.
Той мислено пренесе действието във вътрешността на сградата, изпращайки изображения на хора, които са обхванати от паника, щурат се насам-натам и надават писъци. През дупките на покрива прокапва втечнен огън и подпалва сухата трева в сеновалите. Косата на някакъв човек пламва, след миг започва да гори канадката на една жена, от джоба на която се подават билети от ски-лифта.
Вече всички гледаха Хенри и приятелите му, които се държаха за ръце. Само телепатите получаваха изображенията, но най-малко шейсет процента от задържаните бяха заразени, а онези, които не умееха да четат мисли, бързо доловиха паниката; когато дойде приливът, понася на вълните си всички лодки.
Без да изпуска дланите на Бил и Марша, Хенри отново прехвърли въображаемата камера извън обора. Пламъците вече обгръщаха сградата, заобиколена от войниците, гласът по високоговорителя им заповяда да не позволяват на нито един задържан да избяга.
Всички вече бяха на крака и говореха едновременно (изключение правеха само онези с най-силната способност за телепатия; те само се взираха в него, а ужасените им очи се открояваха върху лицата им, покрити с бирус). Той им показа обора, който гореше като факла, защото бурният вятър разпалваше огъня, ала войниците продължаваха да изливат напалм върху сградата, а гласът от високоговорителя крещеше:
— ТОЧНО ТАКА, МОМЧЕТА! НИТО ЕДИ НЕ БИВА ДА СЕ ИЗПЛЪЗНЕ! ТЕ СА ЗЛОКАЧЕСТВЕНИЯТ ТУМОР, А НИЕ СМЕ ЛЕКАРСТВОТО ПРОТИВ НЕГО!
Въображението му също се разпали като огън, който се подхранва от само себе си: няколко души успяват да излязат през вратите или да изскочат през прозорците, повечето са обгърнати от пламъци. Между тях е жена, която стиска в прегръдките детето си. Войниците застрелват всички с изключение на непознатата с детето, които, докато тичат се превръщат в живи факли.
— Не! — в един глас изкрещяха няколко жени, а Хенри осъзна с почуда, че повечето, дори онези, които нямаха деца, бяха видели себе си в бягащата жена.
Всички бяха на крак и се блъскаха един в друг като стадо крави по време на гръмотевична буря. Налагаше се да ги задвижи преди да са имали възможност да осъзнаят какво правят, камо ли да размислят.
Използвайки силата на съзнанията им, свързани с неговото, той им изпрати изображение на магазина на Гослин:
ТОВА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ВИ ШАНС. СПАСЕНИ СТЕ, МИНЕТЕ ЛИ ПРЕЗ МАГАЗИНА! АКО СЕ НАЛОЖИ, СЪБОРЕТЕ ОГРАДАТА! НЕ СЕ КОЛЕБАЙТЕ! СКРИЙТЕ СЕ В ГОРАТА! ТЕ ЩЕ ИЗГОРЯТ ОБОРА ЗАЕДНО С ВАС! ЕДИНСТВЕНАТА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СПАСЕНИЕ Е В ГОРАТА. СЕГА! СЕГА!