Капан за сънища
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #44
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Капан за сънища». Краткое содержание книги:
Минават години, пътищата им се разделят. Свързват ги само приятелят от детинство — слабоумният Дудитс, когото навремето са спасили от банда садистични грубияни, и ежегодните ловни експедиции до Бърлогата — усамотена хижа в местността Джеферсън Тракт сред горите на Мейн.
Както обикновено Хенри, Джоунси, Бобъра и Пит с нетърпение очакват поредната си среща, но последвалите събития ще се окажат фатални и за четиримата. Кошмарът започва, когато по време на снежна буря приютяват в Бърлогата непознат ловец. Той твърди, че се е изгубил в гората, ала поведението и видът му са необичайни — зъбите му са изпадали, по лицето му се забелязва червеникав мъх, несвързано бръщолеви за странни светлини в небето.
Оказва се, че в Джеферсън Тракт се е приземил космически кораб на извънземни, разпространяващи телепатия и червеникавозлатиста плесен, която убива земните жители.
Районът е изолиран, правителството изпраща отряд командоси-главорези, чиято задача е да унищожат както нашествениците, така и хората и животните, прихванали космическата зараза.
Четиримата приятели са принудени да се борят за живота си, влизайки в битка със същество от друг свят. Единственият им шанс за оцеляване е скрит в миналото им… и в капана за сънища.
Господине, можете ли да ни помогнете?
Жената се казваше Марша, а очите й бяха като на плаха кошута… постепенно съзнанието му „идваше на фокус“. Спомни си как й бе отговорил: „Твърде вероятно е да не мога… но кой знае?“
Събуди се, Хенри! Четири и петнайсет е. Оная работа си пусни и чорапите си сложи!
Този глас беше по-настойчив и заглушаваше останалите; все едно идваше от уокмен с току-що поставени батерии, на който копчето за усилване на звука е завъртяно до дупка. Гласът беше на Оуен Ъндърхил. Едва сега Хенри се върна към действителността, спомни си кой е и къде се намира. Казваше се Хенри Девлин и ако възнамеряваха да предприемат нещо, сега беше най-подходящият момент.
Изправи се и потръпна — всяко мускулче го болеше, отгоре на всичко сърбежът от разрастващия се бирус буквално го подлудяваше. Чувстваше се като стогодишен старец, а като пристъпи към прозорчето, реши, че всъщност се чувства като на сто и десет години.
3
Оуен видя как силуетът на съюзника му се очертава в рамката на прозореца, и облекчено кимна. Хенри се движеше като Матусал43, когато го е стегнал ревматизмът, но той разполагаше с нещо, което поне временно щеше да премахне болката му. Беше го откраднал от лечебницата, в която беше такава бъркотия, че него забелязаха нито на влизане, нито на излизане. През цялото време защитаваше съзнанието си от вражеско проникване чрез двете блокиращи мантри, на които го беше научил Хенри — „Онче-бонче“ и „Да, можем, да, можем, да, можем, о, велики Боже“. Изглежда, действаха безотказно — неколцина души любопитно го изгледаха, но не започнаха да го разпитват. Дори времето продължаваше да бъде на тяхна страна, защото бурята не стихваше.
Зърна през прозореца лицето на съюзника си, което представляваше смътен белезникав овал.
Не знам дали ще се справя — изпрати му съобщение Хенри. — Едва се държа на краката си.
Ще ти помогна. Дръпни се от прозореца.
Онзи безпрекословно се подчини.
В джоба на якето си Оуен носеше метална кутийка с надпис на капака „Морски пехотинци на САЩ“, в която съхраняваше различните карти за самоличност, необходими му по време на операциите. Миналата година Курц му я беше подарил след приключването на мисията в Санто Доминго. „И ако това не е ирония на съдбата, здраве му кажи“ — помисли си той. В другия си джоб носеше три камъчета, които беше намерил в размекнатия сняг под хеликоптера.
Извади едното — солидно парче мейнски гранит — но изведнъж се вцепени от изображението, което нахлу в съзнанието му. Макавано, войникът, чиито два пръста незнайно как бяха отсечени по време на операцията срещу синьо момче, седеше във фургона заедно с Франк Белсън от Синьо момче три — вторият боен хеликоптер, който невредим се бе завърнал в базата. Бяха включели мощно фенерче, което се захранваше от осем батерии, и го бяха поставили върху ръкохватката му, сякаш беше електрическа свещ. Ярката му светлина се разпиляваше в мрака. Фургонът се намираше на около двеста метра от мястото, на което стоеше Оуен, стиснал камъка в единия си юмрук, а в другия — металната кутийка. Макавано и Белсън седяха един до друг на пода на фургона. Изглеждаха така, сякаш си бяха пуснали дълги червеникави бради. Червеникаво-златистата растителност беше избуяла през бинтовете, с които бяха привързани ампутираните пръсти на Макавано. Двамата бяха налапали дулата на автоматичните си оръжия. Гледаха се в очите, съзнанията им бяха свързани. Белсън броеше наум: „Пет… четири… три…“
— Момчета, недейте! — изкрещя Оуен, ала разбра, че не са го чули; връзката помежду им беше прекалено силна, изкована от решителността на двама мъже, които са взели своето решение. Бяха първите от екипа на Курц, които тази вечер щяха да сложат край на живота си… вероятно и други щяха да последват примера им.
Оуен, какво има? — обади се Хенри. След миг видя картината, която се разкриваше в съзнанието на Ъндърхил, и млъкна, задавен от ужас.
… две… едно.
Два пистолетни изстрела, заглушени от воя на вятъра и от бръмченето на четири мощни генератори. Две ветрила от кръв и мозъчна тъкан като по магия се разтвориха над главите на Макавано и Белсън. Оуен и Хенри видяха как кракът на Белсън потръпна в предсмъртна конвулсия. Блъсна фенерчето, за миг те зърнаха изкривените и покрити с бирус лица на самоубийците. Сетне фенерчето се изтъркаля по пода, хвърляйки овални сенки върху алуминиевата стена на фургона, а картината потъмня, както потъмнява екранът на изключен телевизор.
43
Матусал, който според Библията е живял деветстотин шейсет и девет години, се е превърнал в синоним на дълголетието. — Б.пр.