Капан за сънища
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #44
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Капан за сънища». Краткое содержание книги:
Минават години, пътищата им се разделят. Свързват ги само приятелят от детинство — слабоумният Дудитс, когото навремето са спасили от банда садистични грубияни, и ежегодните ловни експедиции до Бърлогата — усамотена хижа в местността Джеферсън Тракт сред горите на Мейн.
Както обикновено Хенри, Джоунси, Бобъра и Пит с нетърпение очакват поредната си среща, но последвалите събития ще се окажат фатални и за четиримата. Кошмарът започва, когато по време на снежна буря приютяват в Бърлогата непознат ловец. Той твърди, че се е изгубил в гората, ала поведението и видът му са необичайни — зъбите му са изпадали, по лицето му се забелязва червеникав мъх, несвързано бръщолеви за странни светлини в небето.
Оказва се, че в Джеферсън Тракт се е приземил космически кораб на извънземни, разпространяващи телепатия и червеникавозлатиста плесен, която убива земните жители.
Районът е изолиран, правителството изпраща отряд командоси-главорези, чиято задача е да унищожат както нашествениците, така и хората и животните, прихванали космическата зараза.
Четиримата приятели са принудени да се борят за живота си, влизайки в битка със същество от друг свят. Единственият им шанс за оцеляване е скрит в миналото им… и в капана за сънища.
— Господи! — прошепна Оуен. — Свети Боже!
Хенри отново се появи зад стъклото. Той му направи знак да се отдръпне и хвърли камъка. Въпреки че разстоянието беше малко, той не улучи, парчето гранит се удари в изкорубената дървена стена на бараката. Ъндърхил извади второто камъче, дълбоко си пое въздух и го метна към прозореца. Този път улучи, на земята полетяха парченца от стъклото.
Изпращам ти колет, Хенри. Всеки момент ще го получиш.
Запрати металната кутийка през дупката, зейнала в счупеното стъкло, и я чу как отскочи от дървения под.
4
Хенри взе кутийката и я отвори — вътре имаше четири миниатюрни пакетчета, опаковани във фолио.
Какво е това?
Миниракети — гласеше отговорът на Оуен. — Здраво ли ти е сърцето?
Досега не съм имал оплаквания.
Добре, защото в сравнение с това чудо кокаинът прилича на валиум. Във всяко пакетче има по две таблетки. Изгълтай три, останалите запази за после.
Как да ги изпия без вода?
Оуен му изпрати кристално чисто изображение на конски задник.
Сдъвчи ги, красавецо — все са ти останали няколко зъба, нали?
Посланието беше изпълнено с толкова силен гняв, че отначало Хенри се запита какво го е предизвикало, ала след секунда се досети. Може би още беше позамаян от съня, но ако имаше нещо, което разбираше съвсем ясно тази сутрин, то бе какво изпитваш при внезапната загуба на приятелите си.
Сдъвка белите таблетки, върху които не бе изписано названието на нито една фармацевтична компания, и потръпна от горчивия им вкус. Дори гърлото му се стегна, като се насили да ги преглътне.
Въздействието им беше почти мигновено. Докато пъхаше в джоба си металната кутийка на Оуен, сърцето му затуптя два пъти по-бързо. Когато отново застана до прозореца, ритъмът още повече се усили. При всеки удар в гърдите му очите му започваха да пулсират и заплашваха да изскочат от орбитите си. Колкото и да е странно, той не се изплаши — усещането беше дори приятно. Вече не му се спеше, нито пък изпитваше болка.
— Брей! — възкликна. — Попай трябва да опита туй чудо! — Избухна в смях, защото да говори му се видя толкова необикновено, дори архаично, и защото се чувстваше като на седмото небе.
По-тихо! — скастри го Оуен.
Добре, приятел. ДОБРЕ!
Дори мислите му се бяха избистрили, бяха придобили нова сила — знаеше, че това е самата истина, не плод на въображението му. Въпреки че зад бараката беше по-тъмно, светлината беше достатъчна, за да види как Оуен подскочи и се хвана за главата, сякаш някой беше изкрещял в ухото му.
Извинявай — изрече безмълвно.
Няма нищо. Мозъчните ти вълни са прекалено силни. Сигурно бъкаш от оная космическа гадост.
Всъщност съм почти чист — отвърна Хенри. За миг в съзнанието му се появи епизод от съня му — четиримата са на онзи затревен хълм. Не, петимата, и Дудитс беше там.
Хенри, спомняш ли си къде ще бъда?
В югозападния ъгъл на лагера, диагонално на обора. Обаче…
Никакво обаче! Ще бъда там и точка по въпроса. Ако искаш да се измъкнеш от този ад, гледай да бъдеш на уговореното място. Сега е… — Изглежда Оуен погледна часовника си. „Ако още работи, значи е от механичните“ — помисли си Хенри. — … четири без две минути. Имаш на разположение половин час. После, ако хората в обора още не са предприели нищо, ще прекъсна електричеството, преминаващо през оградата.
Половин час е малко — запротестира Хенри. Макар да стоеше неподвижно е се взираше в силуета на Оуен, очертаващ се сред падащия сняг, дишаше тежко като бегач на дълги разстояния. И сърцето му биеше до пръсване като на състезател.
Не бива да се бавиш повече. Оградата е свързана с алармена инсталация. Ще завият сирени, ще се включат прожектори, целият лагер ще бъде вдигнат на крак. Като започне суматохата, ще имаш на разположение още пет минути — ще ги определиш като броиш до сто — ако след това време не се появиш, моя милост ще си плюе на петите.
Без мен никога няма да откриеш Джоунси.
Може би, но нямам намерение да остана тук и да умра заедно с теб, Хенри. — Предаваше мислите си телепатично, но сякаш говореше търпеливо като на малко дете. — Не се ли появиш на уговореното място пет минути след обявяването на тревога, и с двама ни е свършено.
Онези двамата, дето се самоубиха… не са единствените заразени.