Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
МИКАЕЛ ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА СЕ БОРИ с белезниците. Ръцете му бяха толкова изтръпнали, че не можеше да хване ключа. Лисбет отключи белезниците и не го пусна, докато кръвта не започна да циркулира отново в ръцете му.
– Мартин? – попита Микаел с дрезгав глас.
– Мъртъв е. Блъсна се челно в един камион със сто и петдесет километра в час на няколко километра пò на юг по Е 4.
Микаел се втренчи в нея. Бе я нямало само няколко минути.
– Трябва… да се обадим в полицията – изхриптя Микаел. После изведнъж започна силно да кашля.
– Защо? – зачуди се Лисбет Саландер.
ИЗМИНАХА ДЕСЕТ МИНУТИ, преди Микаел да успее да се повдигне. Той остана да седи на пода, чисто гол, облегнат на стената. Замасажира врата си и непохватно вдигна бутилката с водата. Лисбет изчака търпеливо тялото му да възвърне чувствителността си. Използва времето, за да обмисли ситуацията.
– Облечи се.
Тя използва нарязаната тениска на Микаел, за да избърше отпечатъците от белезниците, ножа и стика за голф. Пластмасовата бутилка взе със себе си.
– Какво правиш?
– Облечи се. Започва да се развиделява. Побързай.
Микаел се изправи, олюлявайки се, и успя да си сложи слиповете и дънките. Обу кецовете си. Лисбет пъхна чорапите му в джоба на якето си и го спря.
– Какво точно си пипал в мазето?
Микаел се огледа. Опита се да си спомни. Накрая каза, че не бе докосвал нищо друго, освен вратата и ключовете. Лисбет откри ключовете в сакото на Мартин Вангер, което висеше метнато на стола.
Избърса старателно дръжката на вратата и ключа за осветлението и го загаси. Поведе Микаел нагоре по стълбите и го помоли да я изчака да остави стика за голф на мястото му. Когато се върна, носеше със себе си тъмна тениска, притежание на Мартин Вангер.
– Сложи я. Не искам някой да те види да обикаляш наоколо през нощта с голи гърди.
Микаел осъзна, че се намира в състояние на шок. Лисбет бе влязла в ролята на водач и той следваше покорно инструкциите ѝ. Тя го изведе от къщата на Мартин Вангер. През цялото време го държеше. Веднага щом влязоха в къщата си, Лисбет го спря.
– Ако някой ни е видял и пита какво сме правили навън през нощта, ще кажеш, че сме се разхождали по кея и сме се любили.
– Лисбет, не мога…
– Влизай под душа. Веднага.
Тя му помогна да се съблече и го изпрати в банята. След това сложи да вари кафе, направи набързо шест дебели сандвича от правоъгълни хлебчета със сирене, пастет и саламурени краставици. Седеше край кухненската маса и мислеше усилено, когато Микаел влезе накуцвайки в кухнята. Лисбет разгледа синините и драскотините по тялото му. Примката се беше впила така силно, че бе оставила на врата му тъмночервена ивица, а отляво се виждаше кървавата рана от острието на ножа.
– Ела – рече му тя. – Легни си в леглото.
Донесе бинт и сложи компрес на раната. След това наля кафе и му подаде сандвич.
– Не съм гладен – рече Микаел.
– Яж – изкомандва го Лисбет Саландер и отхапа голям залък от единия сандвич със сирене.
Микаел замижа за миг. След това седна в леглото и на свой ред отхапа малко. Гърлото така жестоко го болеше, че едва преглъщаше.
Лисбет свали коженото си яке и извади бурканче тигрова мас от несесера си.
– Изчакай кафето да поизстине малко. Легни по корем.
Тя масажира гърба му в продължение на пет минути, като втриваше маста. След това го обърна и повтори същата процедура с гърдите му.
– Ще имаш доста големи синини известно време.
– Лисбет, трябва да се обадим в полицията.
– Не – отвърна тя толкова разгорещено, че Микаел облещи очи от удивление и я погледна. – Ако позвъниш в полицията, аз изчезвам. Не искам да имам нищо общо с тях. Мартин Вангер е мъртъв. Загина при автомобилна катастрофа. Бе сам в колата. Има свидетели. Остави полицията или някой друг сами да открият тази проклета дупка за мъчения. Ние двамата с теб ще се правим, че изобщо не подозираме за съществуването ѝ, както и всички останали в града.
– Защо?
Тя игнорира въпроса му и започна да масажира натъртеното му бедро.
– Лисбет, ние не можем просто така…
– Ако продължиш да мрънкаш, ще те върна в мазето на Мартин и отново ще те окова.
Микаел заспа, докато тя говореше. Така внезапно, сякаш припадна.
ГЛАВА 25 Събота, 12 юли – понеделник, 14 юли
МИКАЕЛ СЕ СЪБУДИ внезапно в пет часа сутринта и започна да дращи с ръце по гърлото си, за да махне примката. Лисбет дойде в стаята, хвана ръцете му и го успокои. Той отвори очи и я погледна с помътнял поглед.
– Не знаех, че играеш голф – промълви Микаел и отново затвори очи.