Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Ала сега не искаше да мисли за тези неща. Решението беше прекалено важно, за да го вземе на момента. И бездруго им предстояха съдбоносни събития; щеше да се занимава с интимните си отношения едва когато приключеха с мисията си. Засега единственото, за което можеше да мисли, беше отмъщението. Напоследък светът се бе преситил на кръв, но нямаше да му стане нищо, ако поемеше още малко.
— Готова ли си? — попита Тсата. — Скоро ще дойде и моят ред. Бих се радвал да се качим в една лодка.
— Само да взема багажа си от каютата — рече Кайку. „И Маската си“, добави на ум, усещайки натрапчивия й шепот дори през стената.
— Тогава ще те изчакам — каза ткиуратецът и тъмнокосата Сестра се запъти към каютата си, но изведнъж се спря и се обърна към него.
— Наистина ли ще ме чакаш? — попита Кайку и по интонацията й си личеше, че въпросът й не се отнася за слизането на брега. — Колко време ще ме чакаш?
— Докато е жива надеждата ми — отвърна Тсата, без изобщо да се смути. — Докато времето, прекарано с теб, започне да ми причинява повече болка от времето, прекарано без теб.
Кайку усети как в гърдите й се надигна болезнена буца при тези думи. Тя си даде сметка, че не може да го погледне в очите и че ако остане още малко време под натиска на бледозеления му взор, ще започне да плаче. Чувстваше се толкова крехка и уязвима, че чак се мразеше за това.
— Няма да се бавя — каза младата жена и продължи към каютата си; ала дори тя не знаеше дали думите й се отнасяха за слизането на брега или представляваха отговор на признанието на Тсата.
Трябваха им шест дни, докато стигнат до невидимата преграда на чаросплетниците. Шест дни, преди Кайку да сложи отново Маската — шест дни, през които тя се чувстваше щастлива за пръв път от цяла вечност.
Копитата на манкстуата на Реки хрущяха по каменистата настилка на прохода. Бараксът наблюдаваше гнусовраните, които се рееха в утринното небе, а очите му бяха изпълнени с подозрение. Въздухът беше застинал неподвижно, сякаш бе замръзнал.
Благородникът яздеше с ръка до дръжката на своя меч наката. Косата му бе завързана на къса опашка, за да не влиза в очите му по време на битката, при което белегът му ставаше още по-очевиден. Бежовата кожа на доспехите му проскърцваше леко при движенията му, а лицето му бе мрачно и съсредоточено.
Реки поддържаше връзка с ткиуратците, откакто бяха слезли на брега, но през това време напрежението сред войниците му бе достигнало критичната си точка. Различните зверове бяха изчезнали, с изключение на гнусовраните, които се рееха на недостижима за оръжията им височина. Ако изчисленията на Сестрите бяха точни, щяха да достигнат вещерската бариера след по-малко от час. Ткиуратците вече бяха успели да я преминат под прикритието на нощта и бяха заели позиции от вътрешната й страна. На пътя на пустинните воини обаче не се изпречваха никакви врагове и именно това притесняваше Реки.
Беше прекалено лесно. Самият проход бе доста опасен — плитка долина, застлана с глинести шисти и гранитни плочи, от двете страни на която се издигаха високи върхове. След изнурителния преход из враждебната пустош на стръмните върхове трябваше да е доволен, че най-накрая ги чакаха няколко километра равен терен. Хората му бяха останали без сили от тежкото пътуване и имаха нужда от почивка, ала оскъдното време, с което разполагаха, просто не го позволяваше. С напредването на деня шансовете да бъдат забелязани от реещите се гнусоврани нарастваха и тайната им операция щеше да бъде разкрита.
И ето че сега трябваше да преминат през този необичайно спокоен проход.
Реки бе разпратил всички разузнавачи, с които разполагаше, да претърсят околните райони, но никой не откри и следа от врага. Младият баракс помоли Сестрите, които ги придружаваха, да сторят същото, но и техните усилия не доведоха до никакъв резултат. Навярно вещерите събираха силите си около Адерач, а може би ги разполагаха вътре в самия манастир. Това усложняваше значително ситуацията. Така щеше да е много по-трудно да подмамят чаросплетниците извън стените на убежището им, да не говорим и че щяха да разполагат с много повече време, за да унищожат вещерския си камък, ако се стигнеше до там. А това щеше да е катастрофално за Империята.