Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
Слугата запали последната свещ и се отдалечи тичешком. По огромното бамбуково скеле се плъзна зелен огнен език и скоро пламна цялата конструкция заедно с Лъва и Дракона. Флагът светна и мигом бе погълнат от внезапна гигантска експлозия.
След миг всичко потъна в мрак, в който гръмна висок възглас и отекна сред околните хълмове. Когато очите привикнаха към тъмнината, край танцовата площадка светнаха отново приветливите пламъчета. И над Хонконг плисна дългоочакваната радост.
Шиваун скимтеше от болка.
— Стига вече — молеше тя.
Прислужницата хвана връзките на корсета още по-здраво и постави коляно върху задника на Шиваун.
— Не дишай — заповяда тя, дръпна връзките за последен път и ги завърза. Дъхът изхвърча от устата на момичето.
— Няма нищо, скъпа — усмихна се прислужницата под бонето си. — Свършихме.
Катлийн О’Рурк бе малка спретната ирландка със стоманени китки. Беше бавачка и прислужница на Шиваун, още откакто момиченцето бе в пелени. Обожаваше питомката си. Тъмнокафявата й коса ограждаше хубаво лице със засмени очи и трапчинка в брадичката. Беше на трийсет и осем години.
Катлийн донесе лентата и измери кръстчето на Шиваун.
— Седемнайсет инча и половина. Кълна се в Света Дева Мария! А когато припаднеш, мила моя, да знаеш, че си го сторила с грация и че всички ще те гледат.
Шиваун бе облечена в дълги и тесни дантелени панталонки и краката й под тях бяха обути в копринени чорапи. Корсетът й с банели обхващаше хълбоците и стягаше безмилостно талията, а в горната част обрамчваше гърдите й и ги повдигаше силно нагоре.
— Трябва да поседна за малко — каза тя с отслабнал глас.
Катлийн намери амоняка и го пъхна под носа на Шиваун.
— Ето, дишай, скъпа моя! Да знаеш, че щом те видят онези кокотки, веднага ще се почувстваш добре. Кълна се в Света Дева Мария, в светата майка и Йосиф, ти ще бъдеш красавицата на бала!
На вратата се почука силно.
— Не си ли готова още, Шиваун? — извика Тилмън.
— Не, чичо, няма да се бавя.
— Добре, побързай, мила! Трябва да сме там преди Негово превъзходителство! — каза той и се отдалечи.
Катлийн се позасмя тихо.
— Глупав мъж. Не разбира, че една жена трябва да се представи както трябва.
Куанс остави четките настрана.
— Готово!
— Чудесен е, Аристотел! — каза Роб и повдигна Карин, за да види портрета си. — Нали, Карин?
— Такава ли изглеждам? — попита тя разочаровано. — Ужасен е!
— Портретът е безсмъртен, Карин! — извика Куанс, потресен. После я пое от ръцете на Роб и я хвана здраво. — Погледни красивия блясък по бузите, светлината в красивите ти очи, щастието, което те обгръща като ореол. Кълна се в брадата на Алказабедабра! Портретът е така чудесен, както оригиналът!
— Е, добре! — прегърна го тя. Той я пусна на земята и тя отново погледна изображението си. — Кой е Алказа… как го нарече?
— Мой приятел — отговори Куанс сериозно. — Един приятел с брада, който бди над художниците и над красивите деца.
— Много, много е красив — каза Сара с изопнато лице. — Тичай сега, отдавна е време да си лягаш!
— Рано е — нацупи се Карин. — Ти ми беше обещала да остана, докато тръгне татко.
Куанс се усмихна, изми ръцете си с терпентин и свали престилката си.
— Утре ще взема платната, Роб.
— Разбира се.
— Трябва да вървя. — Художникът приглади ярката си, бродирана с лилаво жилетка и облече сюртук от златиста коприна.
— Харесвате ми, мистър Куанс — каза Карин. — Вие сте хубав, макар и да рисувате ужасно.
Той се засмя, прегърна я отново и си нахлупи цилиндъра.
— Ще те чакам в голямата лодка, Роб.
— Защо не покажеш пътя на мистър Куанс, Карин? — предложи Роб.
— О, да — отговори тя и затанцува към вратата. Куанс я последва, надут като паун.
— Добре ли се чувстваш, Сара? — попита тревожно Роб.
— Не — отговори тя студено. — Но това няма значение. По-добре върви. Ще закъснееш.
— Ще остана, ако е от полза — каза й раздразнено той.
— Единственото нещо, което ще помогне, ще бъде раждането на детето и пристигането на кораб, който ще ме откара у дома — Сара махна нервно от очите си тънко кичурче коса, — далеч от този проклет остров!
— Не ставай смешна! — избухна той. Беше решил да не се кара с нея, но не издържа. — Това няма нищо общо с Хонконг!