Тай-пан

Той се поклони, когато мина още една група от гости, и усети, че след тях се разнесе миризма на стара пот, примесена с парфюм. Странно, чудеше се как не бе забелязал по-рано. Сега можеше да усети миризмата на другите хора и те наистина воняха. Действително се чувстваше по-добре, много по-добре, откакто се къпеше всеки ден и сменяше дрехите си. Тай-панът бе излязъл прав.

Той погледна баща си, който бе увлечен в разговор с Морли Скинър. Кълъм чувстваше, че хората го гледат и че изражението му е неприязнено. Що се отнасяше до хората, те не забелязваха никаква промяна в отношенията между бащата и сина. Всъщност чувството им бе прераснало в учтива студенина. Откакто бе започнала играта, Кълъм откри, че му е по-лесно да поддържа заблудата на обществено място. „Бъди честен, Кълъм — си казваше той. — Ти повече не го боготвориш. Все още го уважаваш, но… той е еретик, прелюбодеец и опасен човек. Така че това не е преструвка. Изстинал си към него. Внимавай!“

— Хей, Кълъм!

— Какво, чичо?

— О, нищо. Просто трябва да празнуваме тази нощ.

Кълъм прочете тревогата в очите на Роб, но не каза нищо, а се обърна да приветства други гости и да следи с поглед Мери и от време на време Мануелита. Реши да не казва на Роб какво се е случило между него и баща му на върха на планината.

— Сигурно не познавате племенника ми Кълъм. Кълъм, това е мис Тес Брок.

Кълъм се обърна. Сърцето му подскочи и той се влюби.

Тес беше направила реверанс. Полата на роклята й бе огромна и силно бухнала — бял копринен брокат над водопад от фусти, които извираха като пяна изпод подгъва на полата. Кръстчето й изглеждаше невероятно малко под надутия, силно изрязан корсаж. Русата й коса падаше на меки къдрици върху голите рамене. Кълъм видя, че очите й са сини, а устните — предизвикателни. И го гледаше точно така, както той гледаше нея.

— За мен е чест да се запозная с вас. — Той чу своя глас, сякаш говореше някой друг. — Може би ще ме удостоите с честта да танцувате с мен първия танц.

— Благодаря, мистър Струан. — Гласът й звънна като камбанка. В следващия миг бе изчезнала.

Лайза ги наблюдаваше внимателно. Видя изражението на лицето на Кълъм и чу отговора на Тес. „О, Господи, нека стане, нека!“ — мислеше си тя, докато следваше Брок към другия край на градината.

— Не познах мъничката Тес — казваше Струан на Роб. Той също забеляза разменените погледи между сина си и момичето на Брок и в главата му бликнаха мисли за предимствата и опасностите, които криеше една евентуална връзка между двамата млади. Боже милостиви!

— Не. Погледни Брок. Той ще се пръсне от гордост.

— Да.

— И погледни Мери. Никога не съм мислил, че може да изглежда така… така изумителна.

— Да. — Струан погледна за миг към Мери. Черната рокля подчертаваше необичайната прозрачна бледност на лицето й. После разгледа внимателно Мануелита, а след това отново Тес. Тя се усмихна на Кълъм, който отвърна на усмивката й също така открито.