Тай-пан

— Добре.

Лим Дин вдигна мръсните дрехи и изчезна. А Сам постави весело таблата на масата, защото знаеше, че е спечелила баса. Каза нещо на Мей-мей на кантонски, което я накара да се разсмее, сама се изкикоти и побягна вън от стаята, като затвори след себе си вратата.

— Какво каза тя, по дяволите?

— Женски приказки.

Той вдигна гъбата, за да я хвърли по нея, но Мей-мей побърза да каже:

— Каза, ти си много як мъжки.

— Защо не разбере А Сам, дявол я взел, че банята е интимно място?

— А Сам е много интимна. За какво ти срамуваш, а? Тя много гордее с тебе. Няма за какво срамуваш. — Тя свали дрехите си, прекрачи във ваната и седна в другия край. После наля чая и му предложи.

— Благодаря. — Той пи от чая, после се пресегна и взе едно парче дим сум.

— Борба добра ли беше? — попита тя. Забеляза на ръката му заздравелите рани, останали от зъбите й, и се усмихна скришом.

— Чудесна!

— Защо бил толко ядосан?

— Няма причина. Много са хубави — добави той, като си взе още една хапка. После й се усмихна. — Ти си красива и си измислила най-добрия начин за пиене на чая.

— Ти си красив.

— Идва ли в къщата фенг шуй?

— Кога конкурс за рокля?

— В полунощ. Защо?

Тя вдигна рамене.

— Половин час преди полунощ ще върнеш ли тука?

— Защо?

— Искам да видя мой мъж. Да отвлека от тая лоша уста с кравешко виме. — Кракът й се плъзна под водата.

Струан трепна от внезапната интимна атака и едва не изпусна чая си.

— Престани да правиш това и внимавай. — Той спря ръката й и се засмя. — Бъди добро момиче.

— Да, тай-пан. Ако ти сам внимателен. — Мей-мей се усмихна мило и остави ръката си да лежи кротко в неговата. — Ти не зяпаш мене, както зяпал онази дяволска женска, макар че аз без дрехи. Какво липсва на мои гърди?

— Идеални са! Ти си идеална! Разбира се, че си. Сега престани да ме дразниш!

— Значи ще върнеш тук в половин час преди?

— Всичко ще направя, за да има мир. — Струан отпи от чая. — А, да. Ти не ми отговори. Идва ли в къщата фенг шуй?

— Да. — Тя вдигна сапуна и започна да се сапунисва, но не каза нищо повече.

— Слушай, кажи да или не.

— Да. — И отново замълча, възхитителна и нежна. Мълчанието й го вбесяваше.

— Кажи какво се е случило.

— Аз съжалявам ужасно, тай-пан, но ние точно върху клепач на дракон и трябва да заминаваме.

— Никъде няма да заминаваме и точка по въпроса!

Тя започна да тананика песничка. Когато свърши да се сапунисва, изми пяната и го погледна нежно с широко отворени очи.

— Завърти, за да сапунисвам твой гръб.

— Няма да заминем! — повтори той подозрително.

— Ма-рий дойде този следобед и ние поприказвали много хубаво.

— Няма да заминем! И точка по въпроса!

— Виж какво, тай-пан. Аз не глуха. Чух фантастично добре пръв път. Искаш ли да изтъркам гръб или не? Той обърна гърба си и тя започна да го сапунисва.