Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Елин отскочи встрани, за да я избегне, попадайки точно на мястото, към което летеше втората ù стрела. Стена от мускули се блъсна в нея и я бутна върху скалата. Стрелата се заби право в рамото на Роуан.
60.
Светът спря за миг.
Роуан падна върху руините и кръвта му опръска древните камъни.
Писъкът на Елин отекна в клисурата.
Той обаче скочи на крака и ù викна да бяга. Под тъмната стрела, стърчаща от рамото му, вече започваше да избива кръв.
Ако беше скочил само миг по-късно, щеше да е в сърцето му.
Водачката на Крилото ги настигаше по моста. Едион обстрелваше бранителките ù със свръхестествена точност и не им позволяваше да напуснат укритието на гората.
Елин преметна ръка през кръста на Роуан, чието лице пребледняваше все повече с всяка капка кръв, плиснала от раната му, и двамата се спуснаха през рухналия храм. Тя нямаше представа дали продължава да крещи, или ридае – в съзнанието ù бушуваше страшна тишина.
Нейното сърце – стрелата бе предвидена за нейното сърце.
А той я бе поел вместо нея.
Убийственото спокойствие плъзна в нея като слана. Щеше да ги избие всичките. Бавно.
Достигнаха втория мост тъкмо когато стрелбата на Едион секна – навярно колчанът му се беше изпразнил. Тя бутна Роуан по дъските.
– Бягай – извика му.
– Не...
– Бягай.
За пръв път чуваше такъв глас да напуска гърлото ù – глас на кралица. Заедно с него дръпна невидимата нишка на кръвната клетва, която ги свързваше. Очите му проблеснаха от ярост, но тялото му тръгна, сякаш управлявано от нея. Роуан се запрепъва по моста, а в този момент...
Елин се завъртя, изваждайки Голдрин от ножницата му, и приклекна тъкмо когато Водачката на Крилото замахваше с меча си към главата ù. Острието удари една от древните колони, а Елин вече тичаше, но не към втория мост, а обратно към първия.
Останалите вещици, вече невъзпирани от стрелите на Едион, изскачаха с бойни викове от укритието на гората.
– Ти – изръмжа белокосата и отново я нападна.
Елин се превъртя по земята – през кръвта на Роуан – и пак избегна смъртоносния ù удар. Изправи се точно пред първия мост и замахна два пъти с Голдрин, посичайки веригите. Мостът полетя в клисурата, а вещиците спряха на ръба ù, отцепени от главатарката си.
Въздухът зад нея се размести и тя се отдръпна, ала не достатъчно бързо.
Мечът на вещицата разсече плътта на едното ù рамо и тя изкрещя от болка.
Завъртя се мигновено и вдигна Голдрин за ответен удар.
Стомана срещна стомана и хвръкнаха искри.
Кръвта на Роуан изпъстряше скалата под краката ù.
Елин Галантиус погледна Манон Черноклюна над кръстосаните им мечове и изръмжа свирепо.
Кралица, спасителка, враг – Манон не я интересуваше.
Щеше да я заколи при всички случаи.
Законите им го налагаха, честта го налагаше.
Дори да не беше убила Баба Жълтонога, щеше да я посече заради заклинанието, с което я бе замразила на място.
Точно това правеше и сега с краката си. Рисуваше някой долен магически символ с кръвта на елфическия воин.
Затова щеше да умре.
Ветросеч напираше срещу меча на кралицата. Но вместо да отстъпи, Елин изсъска:
– Ще те разкъсам на парчета.
Зад тях Тринадесетте се бяха струпали на ръба на клисурата. Манон изсвири и половината от тях хукнаха да вземат уивърните. Втори път обаче не успя да даде сигнал.
С нечовешка пъргавина кралицата замахна ниско с крак и повали Манон на земята. После, без да се поколебае нито за миг, завъртя меча в ръката си и го спусна надолу. Манон отклони удара, но Елин преодоля гарда ù, прикова я към оплисканата с елфическа кръв скала и блъсна главата ù в нея. Пред очите ù изплуваха тъмни петна.
Манон си пое дъх, за да изсвири отново и да даде сигнал на Астерин да не стреля. Но кралицата заби юмрук в лицето ù. Още чернилка изпълни зрението ù, но тя впрегна всичката си безсмъртна сила и бутна Елин от себе си. Двете се затъркаляха по скалата, наближавайки пропастта.
Една стрела изсвистя право към открития гръб на кралицата.
Манон я бутна отново и стрелата отхвръкна от близката колона. Успя да я отблъсне от себе си, но Елин веднага скочи на крака, гъвкава като котка.
– Моя е – провикна се Манон през клисурата.
Кралицата се изсмя дрезгаво и я изчака да се надигне. От отсрещната страна на клисурата двамата мъже посрещнаха ранения елфически воин, достигнал далечния край на моста. После златокосият хукна по него...