Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
– Да не си посмял, Едион – извика Елин, вдигайки ръка към него.
Той застина на средата на моста. Имаше впечатляващ контрол над тях, трябваше да ù признае Манон.
– Каол, наглеждай го! – заповяда кралицата.
После, втренчила поглед в Манон, Елин прибра могъщия меч в ножницата на гърба си, а грамадният рубин върху дръжката му проблесна на обедната светлина.
– Мечовете ме отегчават – рече кралицата и хвана двата си бойни ножа.
Манон постави Ветросеч в неговата ножница. После врътна китки и железните ù нокти изскочиха. Тракна с челюсти и железните ù зъби се спуснаха.
– Права си.
Кралицата огледа ноктите и зъбите ù с предизвикателна усмивка.
Жалко, че трябва да я убия, помисли си Манон.
Манон Черноклюна се хвърли в атака, бърза и смъртоносна като пепелянка. Елин отскочи назад, избягвайки всеки замах на острите ù железни нокти. Към гърлото ù, към лицето ù, към корема ù. Отстъпваше назад и назад около древните колони на храма.
Уивърните щяха да пристигнат до няколко минути.
Елин я нападна с кинжалите си, но вещицата отскочи встрани и посегна с нокти към врата ù.
Елин им се изплъзна, ала върховете им успяха да одерат кожата ù. Топла кръв обля шията и раменете ù.
Вещицата беше толкова бърза. И страшно умел боец.
Но Роуан и останалите я чакаха отвъд втория мост.
Трябваше просто да се добере до тях.
Манон Черноклюна финтира наляво и нападна отдясно.
Елин залегна и се превъртя върху земята.
Близката колона се разтресе, когато железните ù нокти издълбаха четири дълбоки линии в камъка.
Манон изръмжа. Елин понечи да прободе гръбнака ù с кинжала си. Вещицата стрелна ръка и хвана острието.
Шурна синя кръв, но тя продължи да стиска, докато стоманата не се пречупи на три в ръката ù.
Свещени богове!
Елин реагира светкавично, атакувайки ниско с другия си нож, но вещицата предвиди и този ù ход. Крясъкът на Едион прокънтя в ушите ù, секунда преди
Манон да забие коляно в корема ù.
Въздухът изхвърча от дробовете ù, но Елин не пусна кинжала си дори когато вещицата я запрати в друга колона.
Главата ù се блъсна в камъка с глух звук и заслепяваща агония.
Ръката с железни нокти се устреми право към лицето ù.
Елин залегна.
И този път колоната понесе удара.
Елин зареди тялото си с въздух. Трябваше да продължи напред, да се движи плавно като горски поток, като полъха от скъпия ù каранам, ранен и кървящ от другата страна на пропастта.
Заотстъпва от колона до колона с ловки, предпазливи стъпки.
Манон се втурна след нея с кръвожадни нокти, разтърсвайки камъните като природна стихия.
Елин се въртеше в кръг, обикаляше колоните, избягваше свирепите атаки на вещицата, насочени към лицето ù, към врата ù. Накрая позабави маневрите си, за да заблуди Манон, че се уморява и губи ловкост...
– Достатъчно, страхлива жено – изсъска Манон и понечи да я бутне на земята. Елин обаче заобиколи пъргаво една колона и се озова на тънкия скален ръб отвъд руините на храма. Манон се блъсна в колоната.
Високата каменна подпора простена, олюля се и се катурна на една страна, поваляйки и съседната колона.
Заедно със сводестия покрив.
Манон нямаше време дори да помръдне, преди мраморът да се срути отгоре ù.
Една от малкото вещици, останали в другия край на клисурата, изпищя.
Елин вече тичаше към моста, когато скалният остров затрепери, сякаш древната сила, удържала храма досега, бе рухнала заедно с покрива.
По дяволите!
Елин препусна още по-стремглаво към втория мост, докато прахолякът прогаряше очите и дробовете ù.
Островът подскочи с гръмовен пукот, толкова силен, че Елин залитна. Но Едион я чакаше с протегнати ръце от другата страна на моста.
Скалата се олюля отново – по-осезаемо и по-дълго този път.
Щеше да рухне под краката ù.
Нещо синьо-бяло се открои в периферното ù зрение, сетне червен плат, блясък на желязо...
Изскочиха ръка и рамо, борещи се с повалената колона.
Бавно и болезнено Манон се изкачи върху една мраморна плоча с лице, потънало в светъл прахоляк. По едното ù слепоочие се стичаше струя синя кръв. От другата страна на клисурата, напълно отцепена от нея, златокосата вещица крещеше на колене:
– Манон!
Не мисля, че някога си пълзяла по корем, пред когото и да било, Водачке на Крилото, беше казал кралят.
Но ето – вещица от клана на Черноклюните стоеше на колене и се молеше на боговете им, а Манон Черноклюна се бореше за живота си, докато свещеният скален остров грохваше под нея.