Незаключената врата

Пътьом Едик Гусарченко откара Люба до дома й и си тръгна към къщи. Таксиметровият шофьор се случи приказлив, с удоволствие слушаше разказите на Едик за почивката му в Кипър и Едик с не по-малко удоволствие се отдаде гласно на сладостните спомени за прозрачното море, пясъчния плаж, уютната хотелска стая и изобилието от храна, напитки и развлечения. Страхотно си почина, с една дума. Би се помотал там още една-две седмици, но парите свършваха, а и му се обадиха — вече можеш да се връщаш. Вярно, той не съобщи на таксиметровия шофьор тази малка подробност — не е негова работа. Едик наистина беше започнал да се безпокои: нали, когато оня човек, дето го бе завербувал за пътуването до Кемерово, му нареди да замине някъде по-далеч от Москва — най-добре в чужбина, не задълго, Едик радостно възприе това като възможност да си почине и някак не помисли за парите; не взе много — смяташе, че с Люба заминават само за два-три дни, максимум за пет. А се получи доста по-дълга почивка и той дори се зарадва, когато му звъннаха на мобилния и му разрешиха да се върне.

Когато се озова в апартамента си, Едик бързо разтовари сака, хвърли мръсните шорти, бански и фланелки в пералнята, взе душ и тъкмо се канеше да седне до телефона и да започне да се обажда на приятели, за да съобщи, че се е прибрал, да чуе новините, когато позвъняване на вратата наруши плановете му. На прага стоеше младеж с познато до болка лице, което Едик нямаше никакво желание да си спомня. Вярно, ни най-малко не се уплаши — напоследък не беше имал никакви изпълнения, но все пак беше неприятно.

— Ще ме поканиш ли да вляза? — насмешливо попита Зарубин.

Едик мрачно се отдръпна и направи път на оперативния работник.

— Хващате ме буквално с пристигането, още не съм се съвзел от пътуването, а доблестната милиция — ето я, довтаса — недоволно процеди той.

— Е, добре дошъл, щом е така — добродушно се засмя Зарубин. — А къде беше? Далече ли?

— Почивах в Кипър.

— Ааа — проточи Серьожа, — аз пък помислих, че пак си ходил в Кемерово да печелиш пари.

Сърцето на Едик се присви. Не, не, в онова пътуване нямаше нищо, за което милицията би могла да го стисне за гушата, всичко си беше нормално, честно и благородно. Обаче са научили, гадните ченгета, и кой знае защо, са се заинтересували. Защо ли? Там нямаше нищо незаконно, ей богу!

— Добре, Едуард Олегович, няма да те тормозя, наистина е късно, на добрите момчета им е време да си лягат, а тъй като ти май си добро момче, я ми разкажи за онова пътуване до Кемеровска област. С кого пътува, защо, по-подробничко. Въпросът за заплащането можеш да пропуснеш, засега не ме интересува много колко са ти платили за това. И не забравяй да споменеш защо така неочаквано се емна за Кипър, нали не беше планирал да почиваш през юни.