Незаключената врата

Всичко стана учудващо бързо и гладко. Дали Липецки имаше в Кемерово сигурни хора, дали бе успял бързо да изпрати свои изпълнители от Москва по следите на Нилски, но опитът за кражба в къщата, принадлежаща на приятеля на Руслан, беше регистриран още на другия ден след пристигането на бившия журналист в града. Изпратиха всички обитатели на къщата, включително гостенина, извън града — за ден-два, да ловят риба и да берат ягоди, при това оформиха тяхното отпътуване по всички правила на театралното изкуство: с товаренето на палатки, сгъваеми столове и масичка и внушителна хладилна чанта в колата — та у хората, които наблюдаваха отстрани, да не останат и най-малки съмнения, че жилището ще е празно поне едно денонощие. Взеха със себе си дори котката и кучето.

Двамата посетители бяха задържани в момента, когато методично проучваха съдържанието на папките, поставени на най-горния рафт на високия до тавана стелаж. И дори не тогава, а малко по-късно — когато единият от тях извади късмет и с доволен вид прибра в джоба на якето си няколко листа с еднакъв формат. Именно по повод на тези листове се редуваха да го тормозят вече две денонощия кемеровските оперативни работници и следователят: защо, питаха, си откраднал някакви стари дактокарти, още повече любителски, които никога не са се намирали в наказателно дело, щом както сам твърдиш, си влязъл заедно с помощник в къща с цел извършване на най-банален обир? Помощника му тормозеха отделно, в друго помещение, но му задаваха същите въпроси. Още не бяха получили логични отговори, но на такива никой и не разчиташе особено — нали и бездруго беше ясно защо са взели тези дактокарти. Засега течеше етапът на мъчителния натиск, примесен със заплахи, след което по план трябваше да настъпи етапът на преговорите в търсене на разумен компромис. Вторият етап щеше да започне, след като се получеха резултатите от проверката на самоличността на задържаните и от тези резултати проличеше по-ясно връзката им с московския престъпен авторитет Валера Липецки.

Зарубин си позволи да се поотпусне и да помечтае как утре ще стане на разсъмване, към пет часа, ще нахвърля в сака скромния си багаж, ще закуси с каквото бог дал и ще поеме към летището, та в осем да отлети за Москва. Самолетът ще кацне на Шереметево в девет и пет московско време, ще има пред себе си цял ден и ще успее да свърши толкова полезни и приятни неща! И най-важното — да се срещне с Гуля и сериозно да си поговори с нея за съвместното им бъдеще…

Той вече бе задрямал в тясната си хотелска стая, когато точно над ухото му избухна в звънене телефонният апарат.

— Ти май се интересуваше от Серов? — чу той гласа на един от оперативните работници.

— Аха — потвърди Зарубин, който все още зле различаваше съня от действителността. — Защо, какво за него?

— Застреляли са го. Искаш ли да дойдеш?

Сънят изчезна яко дим. Сергей бързо навлече дънките и ризата, наплиска лицето си със студена вода и изскочи навън. Добре че се бе разбрал с колегата да върне взетата назаем кола утре сутринта, на път за летището.