Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
Най-сетне за Сергей Зарубин замъждука светлина в края на тунела, с други думи, вече можеше да очаква сладостния ден, когато щеше да се върне в Москва и да направи предложение на Гуля. Днес пристига Нилски, с неговия приятел вече всичко е уредено, момчето се оказа умно и съобразително. Яна също е информирана. Два, най-много три дена — и неканените гости ще се появят в симпатичната двуетажна къща в края на града, за да проверят дали Нилски не съхранява там своите книжа. И именно там ще ги пипнат, а всичко останало е въпрос на техника, натиск и умение да се водят преговори.
Сергей пристигна на летището, за да проконтролира процеса на „посрещането“. Всъщност той не беше сигурен, че онези непременно ще довтасат да посрещнат Руслан, напълно бе възможно Яна да знае къде се намира въпросната къща, но ако всичко се върши в стила на Липецки, никой няма да я попита за това. Опасно е да питат: Яна може да започне да задава разни въпроси и какво ще отговарят те? Защо му е на любовника й Серов да знае къде смята да отседне съпругът й? Важното е, че няма да отседне в дома си, а не е нужно той да се интересува от останалото. Нали Серов е казал на Яна, че неговата задача е да накара Нилски да се върне в Кемерово, а за архив въобще не е и споменал. Значи на летището непременно трябва да има човек, който да посрещне Руслан и да го проследи до новото му местожителство. Това трябва да се очаква.
Зарубин лениво се разходи около входа, стигна до таблото „Пристигащи“, постоя на опашка пред гишето за информация, като крадешком и уж равнодушно оглеждаше пътниците, изпращачите и посрещаните. Купи си кутийка пепси-кола, изпи я, застанал до пепелника и с удоволствие пушейки цигара. До обявения час на кацането оставаха още двайсет минути. Сергей сладко се прозя. Самолетите от Москва кацат в страшно неудобни часове: първият — в един и половина през нощта, последният — в шест и половина сутринта, пак добре че Нилски каца в шест и половина, но въпреки това Зарубин не можа да се наспи както трябва.
А ето и една позната физиономия — лично господин Серов. Явно от Москва не са успели да пратят съгледвачи, Нилски се е обадил на жена си непосредствено преди да замине и Липецки не е имал достатъчно време да натика свои хора в същия самолет. А в Кемерово единственият, който познава Руслан по физиономия и на когото може да се повери задачата, е именно Серов. Какво пък, логично е. Сега ще проверим дали Александър Алексеевич е дошъл тук заради Руслан или по някаква друга работа. Ето че „резервът“ ще влезе в работа. Хубаво е да бъдеш предвидлив!
Сергей стремително излезе от сградата, като едва не блъсна Серов, изскочи на улицата и отиде при сребристия опел с познатия номер. Обиколи колата, извади цигара, отново запали и демонстративно се подпря на капака. Сега Алик ще провери на таблото точния час на кацането и със сигурност ще излезе от сградата. Защо да се мотае там, когато може приятно да поседи в мекото купе и да послуша музика? Още повече че високоговорителят е изведен навън, всички съобщения се чуват прекрасно и тук.
Серов излезе след две минути. Когато видя младежа, подпрял се безцеремонно на неговия автомобил, се намръщи и решително тръгна да защитава правата си на собственик. Но Зарубин го изпревари.
— Извинете, това вашата кола ли е? — попита той със смутена усмивка.
— Моя е — недоволно отговори Серов. — Защо, какво има? Какво искате?
Сергей започна бавно и подробно да разказва все същата легенда за блъснатия от кола приятел и за издирването на свидетели, които са видели как е станало всичко. Както и предполагаше, Серов беше предупреден, затова не се учуди и не започна да се възмущава от натрапничеството на непознатия, напротив, съчувствено кимаше, на драго сърце участваше в критикуването на служителите от автомобилната инспекция, съгласяваше се и охкаше на подходящите места. Точно над главите им оживелият високоговорител морно обяви пристигането на полет сто седемдесет и едно на авиокомпанията „Сибир“ от Москва. Зарубин, без да обръща внимание на съобщението, размахвайки ръце, продължаваше своя горестен, изпълнен с гняв и възмущение разказ. Думите на диктора обаче дойдоха до ушите на Серов и той го прекъсна:
— Извинете, много ви съчувствам, но с нищо не мога да ви помогна. Не съм бил на местопроизшествието, видели сте някаква друга кола.
— А, вие посрещате московския полет — разбиращо каза Сергей.
— А… не, никого не посрещам. Извинете, зает съм, трябва да вървя.
— Разбира се, разбира се — подаде му ръка Сергей, — извинете за безпокойството. Честно да си призная, много се надявах да сте били вие…