Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Браво, миличко, действаш много правилно. Засега се забавлявай, а ние ще ти помогнем.
При което й намигнал и вдигнал палец.
Алик сдържал обещанието си — след няколко дни в колата на Андрей Константинович се появил някакъв пистолет и го арестували. Яна отново взела да скучае и тогава им подхвърлили снимката от гробището. Нейната истерия на този фон изглеждала напълно естествена и Руслан все пак я довел в Кемерово.
На другия ден в Кемерово се върнал Алик. Яна била нервна, искала да издебне удобен момент и да отиде на среща с любимия, присъствието на Руслан я дразнело все повече и повече, те постоянно се карали, при което инициатор на конфликтите винаги била тя. Искало й се да получи правото да тръшне вратата и да изчезне за няколко часа, уж смъртно обидена. Да се махне, за да може от най-близкия автомат да се обади на Алик и да изтича при него. Но се получило точно обратното. Вратата тръшнал Руслан. За сметка на това сега Яна била по цял ден с Алик, вземала децата и отивала при него, прибирала се само за през нощта, защото родителите й нямало да разберат нейното кръшкане…
— Дааа, Света, бива си я тази история, която ми разказахте — обезкуражено поклати глава Зарубин. — Почти е невероятна.
— Ами и аз не повярвах в началото. Но когато видях Яна с Алик, си помислих, че и да ме е излъгала, не е било за всичко. Кажете, Серьожа, наистина ли са отвлекли Яна в Москва?
— Наистина. Имало е и писмо, и плъхове, и снимка. За тези неща Яна не ви е излъгала.
— Ами шофьорът? Убили ли са го?
— Да, Света. Убили са го. А сега аз имам към вас един деликатен въпрос. Разбирам, че Яна, изпълнявайки молбата на любовника си, ни е разправяла, че нищо не е видяла и нищо не помни. От вашите думи разбирам, че това далеч не е така. На нас тя каза, че не е видяла кой е стрелял по Тимур. Че уж било тъмно, а този човек ги повикал откъм храстите. А на вас какво каза?
Светлана замълча, разглеждайки черешката в отдавна опразнената чаша за коктейли.
— А Янка няма ли да пострада, задето ви е излъгала?
„И още как ще пострада — ядосано си помисли Зарубин. — Човек трябва не да я напляска, ами направо с тояги на голо да я напердаши. Пред очите й са убили човек, а тая въртиопашка мисли само за любовника си“.
— Не — отговори той неискрено, — нищо няма да й се случи. Ще накажат убиеца, а нали тя никого не е убивала. Просто е скрила от следствието, че в престъплението е замесен нейният любовник, но това може да бъде разбрано чисто по човешки.
— Ами… всъщност… Тя е видяла човека, който е стрелял по Тимур. Добре го е огледала, защото той е бил в колата, с която са я отвели, и после я е завел в апартамента, където е чакал Алик.
— Яна каза ли ви нещо за този човек? Описа ли го?
— Да. Среден на ръст, около метър седемдесет и два, четирийсет и осми — петдесети номер дрехи, тъмнокос, със счупен нос, като на боксьор, и веждата му — пресечена с белег.
— Охо, какъв поглед има вашата приятелка! — възхити се Зарубин.
— Нали е шивачка — тихо поясни Светлана. — От професията й е.
Ръст около метър седемдесет и два, номер четирийсет и осем — петдесет, коса тъмна, счупен нос и белег през лявата вежда. Какво пък, каза си Настя, можем с чиста съвест да зачеркнем от списъка още две убийства и да оставим единствено убийството на Теймураз Инджия. Предаденото от Зарубин описание точно съответстваше на външността на Антон Плешаков. Да можеше сега да научи и кой е застрелял самия Антон, щеше да се наспи като хората поне веднъж за последните три седмици.
— Изглежда, убийството на Инджия не е било планирано предварително — каза тя на Коротков, — инак откъде щеше да се вземе междунационалният мотив? Излиза, че Плешаков, когато е осъществявал операцията по отвличането на Яна Нилская, е действал самодейно, за което именно е бил наказан от собствените си шефове. Мисля, че трябва да търсим убиеца на Плешаков в групировката на Валера Липецки.
— Ти какво, смяташ, че Плешаков е убил Тимур просто защото е грузинец? — недоверчиво присви очи Коротков.
— Смятам. А на теб какво не ти харесва?
— Ама той да не е пълен идиот според теб?
— Е, Юра, стига де! — примоли се Настя. — Къде си виждал умни престъпници в такива количества? Освен във филмите. Тоест, има ги, вярно, но са катастрофално малко в общата маса, сред нашия контингент около осемдесет процента са пълни идиоти. Погледни колко умници се появиха в това дело, по закона на статистиката поне един трябва да е глупак, защото инак сякаш не живеем на земята, а в някакво приказно кралство.