Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
Сарафинът подскочил, затреперал и заскърцал със зъби.
Арзи-биби се облегнала на стената и замънкала:
— Кой е този?… Кой е този?…
— Кой ли? — хъркал търговецът. — Ти ли не знаеш кой е?
— Кълна се, никога не съм го виждала! Никога!… Днес… ето сега — за първи път в живота си!
А на крадеца не се налагало да подбира убедителни думи, които да приличат на истина — те извирали сами:
— Като чух колко ласкаво, колко нежно беседва с вас вашият съпруг, сърцето ми се изпълни с разкаяние и срам…
— Той лъже! — викала Арзи-биби. — Не му вярвай! Аз никога, никога не съм го виждала до тая минута!
— Мастия! — съскал сарафинът и потрепервал. — Мръсница! Да мамиш благодетеля си, който те взе просякиня! Него да мамиш! И с кого? С тая гнусна мутра, с тоя изрод! Виж го, виж: с какво е по-добър от мене?
— Жените често имат доста странни и даже порочни наклонности — лицемерно додал крадецът.
Арзи-биби можала само да простене в отговор. Тя вече се била окопитила от първия удар и разбрала всичко: кипяла от гняв, изгаряла крадеца на пепел с разпалените мълнии на черните си очи! Но била вързана, безсилна, принудена да мълчи. Защото там, в сандъка, бил вторият.
— Той лъже!
И пак се задъхала.
— Не отричайте, Арзи-биби — рекъл крадецът. — Само чистосърдечно признание може да ни спаси. Нали вие сама ме примамихте днес у вас и ми казахте, че вашият съпруг щял да се забави до късно при лихваря Вахид, за да си върне загубените на зарове триста и седемдесет танга?
— И това си му издрънкала! — виел търговецът и скубел брадата си. — Дори това!
Тайнствената сила продължавала да действува и да подсказва на крадеца необходимите думи. — Кълна се никога повече да не прекрачвам прага на тая къща и никога да не поглаждам тая жена, която наистина има прекрасно тяло, но черна душа, както личи от безсрамното й отричане. Сърцето ми с презрение се отвръща от нея — аз ви напускам.
С бавни крачки, навел глава, сякаш потиснат от разкаяние и от скръб, той излязъл от стаята.
Зад гърба му ставало нещо неописуемо.
— Не! Не! Не го познавам! Никога! Никога! — викнала, обляна в сълзи, Арзи-биби.
— Лъжеш! — гърмял гласът на съпруга. — Лъжеш, кучко! Той сам те разобличи!
Подир крадеца с гръм и звън изхвърчала сабята, след нея — сърменият халат.
— Взимай си ги — чуваш ли, осквернителю на чужди покои! И да не съм те видял повече!
Не се наложило да молят крадеца втори път. Щом изскочил от портата в сокака, тайната сила го напуснала. Но сега му била напълно достатъчна неговата, която той вложил в краката си — цялата, без остатък! Какво бягане паднало! Въздухът свирел в ушите му, собствената му сянка едва го настигала. На един дъх прекосил пущинака и се озовал на гробищата. Тук той залегнал в прашните магарешки тръни между старите гробове.
А в къщата на търговеца бурята полека-лека утихвала.
Останал без сила, омекнал, с брада на фъндъци и целият олепен с перушина, с килната настрани чалма, търговецът седнал на сандъка и тъжно занареждал:
— Пък аз винаги съм ти вярвал, толкова ти вярвах!…
Стиснал глава с пестници и я заклатил, като се люлеел и глухо стенел от нетърпима душевна болка.
Последният изблик на гняв го пренесъл в средата на стаята. Той диво завъртял очи, заскубал брадата си и закрещял:
— И с кого? С кого? Къде можа да го намериш — тая мръсна мутра!
Този вопъл на душата изчерпал силите му. Той не казал нищо повече — нито дума.
Какво наказание можел да избере за невярната си съпруга? Да я предаде на джелатите? Много я обичал, за да го направи, освен това не искал безчестието му да се разчува. Сам да я наложи с камшика? Виж, това може, като използува, че в къщи няма никого, но: „Който удари жена, е достоен за презрение!“ — той помнел това.
Тогава решил да я заключи в къщи и да я лиши от всичките си благоволения. С мрачен и непреклонен вид, с шумно сумтене той свалил от стената сребърното огледало, скъсал ковьора, след това обрал нишите, пезулите, взел вазичките, кутиите и другите дреболии.
Махнал всичко от леглото, оставил отгоре само една възглавница.
Стаята изведнъж станала мрачна, сякаш в нея не живеели хора.
Свита в ъгъла, Арзи-биби с огромни неподвижни очи следяла отмъщението на съпруга си.
Той огледал тавана, стените. Какво друго да скъса? Аха, копринения балдахин над леглото! Смъкнал и балдахина и го хвърлил при останалото.
Натрупал се голям куп най-различни неща. Къде да ги дене? Погледът на търговеца паднал върху сандъка — ето най-подходящото място!