Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
— Тъкмо истината искам да ви разкрия. Искам да ви предупредя за опасността, която ни заплашва…
Страстната Арзи-биби не чувала велможата. Горчиви упреци неудържимо се леели от устата й, а всяка дума била нажежена в пламъка на пареща ревност:
— Искам да знам защо по-рано вие не мислехте за наказанията и смело идвахте при мене, подчинявайки се на волята на сърцето си? Защо изведнъж станахте такъв страхливец, че цели две седмици — цели две седмици! — нито веднъж не ме посетихте? Днес трябваше за срам и резил сама да вървя след вас по пазара и да карам някаква си дрипава просякиня да ви извика от караулното. Кажете — защо изведнъж почнахте да се криете и да отбягвате срещите, които по-рано, ако не ме лъже паметта, като че ли ви бяха приятни? Да не би пък да бъркам, да не би и по-рано само от снизхождение да сте идвали при мене?… Мълчите; добре, аз ще отговоря вместо вас. Вие ме разлюбихте и моето място в изменчивото ви и жестоко сърце сега е заето от друга! Това е причината! Не, не се оправдавайте, не се опитвайте да лъжете: вашите постъпки говорят по-ясно от всякакви думи!
— О, несравнима Арзи-биби, колко грешите! О, цъфтящ трендафил на най-съкровените ми мисли, да не би да съм сляп, че да не виждам вашите съвършенства, нима бих могъл да ви сменя с друга жена?
— Обаче ме сменихте!
— Кълна се в честта си, кълна се в праха на моите знатни прадеди!…
— Тогава защо не дойдохте нито веднъж? Каква е причината?
— Вашият уважаван съпруг.
— Моят съпруг ли?… Че нали и по-рано го имаше, но това хич не ви пречеше.
— Станаха твърде важни промени. Помните ли кавгата ми с него заради загубените коне?
— Той ми говореше нещо, но на мен ми се спеше и не слушах. Та нима, след като сте се скарали с мъжа ми, вие обърнахте гнева си към мен?
— Изслушайте ме докрай. Той подозира…
— Подозира ли? Той?…
— Да! Той е подушил за нашата любов. Той ни следи. Ето защо нито веднъж не съм дошъл след онези надбягвания, макар сърцето ми да се стремеше към вас, както соколът към небето!
— Не разбирам какво общо имат тук конете, надбягванията и разни други щуротии на мъжа ми? Какво общо има това с нашата любов?
Велможата накъсо й разказал за разговора си с вражалеца в подземието на кулата.
— Помните ли, пленителна Арзи-биби, как той откри и ми показа вашето лице? Мислите, че е било току-така ли? Не, той ни изпитваше. Ние се гледахме, обхванати от страст, а той е следил всяко наше движение, броил е ударите на сърцата ни!…
— Не може да бъде! — рекла Арзи-биби. — Тоя ваш гадател е чисто и просто лъжец. Аз познавам мъжа си, знам всичките му хитрини, тарикатлъци и задни мисли. Той да помисли да ме следи? Само да посмее!…
— Помислил е и е посмял.
— Не, не! — Арзи-биби тихичко се засмяла. — Не, Камилбег, вие сте се уплашили от призрак, уплашили сте се от сянка! — гласът й звучал разнежено, гукащо; ревността отпуснала сърцето й. — И заради тоя глупав гадател ме накарахте да страдам?
— Арзи-биби, ами ако сме на ръба на гибелна пропаст?
— Ах, не, ние лежим в цъфналата градина на любовта! Седнете до мене, Камилбег, и аз сега ще ви докажа цялата нелепост на вашите страхове. Седнете по-близо. Че свалете най-после тая сабя де, махнете тоя бодлив халат!
— Ами ако някой дойде изведнъж?
— Никой няма да дойде. Ние сме сами.
— Ами вашият съпруг?
— Отиде да играе зарове при лихваря Вахид. Ще стои там цяла нощ.
Крадецът чул дрънкане на катарами, коравото шумолене на сърмата: велможата свалял халата и сабята. След това пленителната Арзи-биби се заела да доказва колко неоснователни са неговите страхове. Ще се въздържим да описваме тези доказателства, ще кажем само, че те били разнообразни и продължителни.
През това време задухът в сандъка станал нетърпим. Крадецът плувнал в пот: перушината и пухът взели да лепнат по лицето му, влизали в носа, гъделичкали го в гърлото. Като използувал буйността на Арзи-биби, той можал на три пъти да повдигне капака и жадно да си поеме дъх.
За четвъртото вдигане на капака обаче му се наложило да чака дълго. Той се задушавал, При цялото си отвращение към жените той бил готов да изскочи от сандъка и да помогне на велможата. Не заради прелестите на Арзи-биби, а заради въздуха!
Най-сетне!… Той открехнал сандъка. Въздух, въздух, блажени минути! Той дишал с пълни гърди, дълбоко и свободно, без да се бои, че ще го чуят как диша. Някакъв страничен звук! Какво е това? Тук, в стаята ли е, или отвън?