Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Седем! — изрева Гримтънг, но Лорен Дългата брадва до него падна, а сенките прииждаха, викаха и шумоляха. „Бием се с трънки“, помисли Аша, докато посичаше един, по който имаше повече листа, отколкото по повечето дървета наоколо. Това я разсмя. Смехът ѝ привлече към нея още вълци и тя уби и тях, и се зачуди дали също да не започне да брои. „Омъжена жена съм и ето го бебето ми сукалче.“ Заби камата си в гърдите на един северняк през козина, вълна и щавена кожа. Лицето му бе толкова близо до нейното, че помириса киселия му дъх, а ръката му беше на гърлото ѝ. Аша усети как желязото изстърга в кокал, когато върхът се хлъзна по едно ребро. Мъжът потрепери и издъхна. Когато го пусна, беше толкова изтощена, че едва не се строполи върху него.
След това стоеше опряла гръб в гърба на Карл и слушаше пъшканията и ругатните наоколо, воплите на храбрите мъже, който пълзяха из сенките и плачеха за майките си. Храст затича към нея с копие, толкова дълго, че можеше да прониже през корема ѝ и през гърба на Карл също така, за да ги прикове и двамата в смъртта. „По-добре така, отколкото да умра сама“, помисли тя, но братовчед ѝ Куентън уби копиеносеца, преди той да стигне до нея. Миг по-късно друг храст уби Куентън — заби брадва в тила му.
Гримтънг зад нея извика:
— Девет, и проклети да сте всички.
Дъщерята на Хаген изскочи гола от дърветата, двама вълци тичаха по петите ѝ. Аша метна една от брадвите си и порази единия в гърба. Когато той падна, дъщерята на Хаген се смъкна на колене, издърпа меча му, промуши втория и се надигна отново, оцапана с кръв и кал, и се хвърли в битката.
Някъде в разгара на боя Аша изгуби Карл, изгуби Трис, изгуби ги всичките. Камата ѝ също се беше дянала някъде, както и всичките ѝ брадви за мятане. Имаше само някакъв меч в ръката, къс меч с широко и дебело лезвие, почти като касапски сатър. Животът ѝ да зависеше от това, не можеше да каже откъде го е взела. Ръката я болеше, устата ѝ беше пълна с кръв, краката ѝ трепереха, а лъчите бледа утринна светлина пронизваха косо през дърветата. „Толкова дълго ли беше? Толкова дълго ли се бием?“
Последният ѝ враг беше северняк с брадва, едър, плешив и брадат, с ръждясала ризница, което означаваше, че е главатар на клан или кланов поборник. Не остана доволен, като видя, че се бие с жена.
— Путка! — ревеше всеки път щом замахнеше към нея и слюнката мокреше бузите му. — Путка! Путка!
Аша също искаше да му изреве, но гърлото ѝ бе толкова пресъхнало, че можа само да изпъшка. Брадвата му разтърсваше щита ѝ, цепеше дървото и къртеше дълги бели трески, щом я изтръгнеше. Скоро около ръката ѝ щеше да остане само наръч трески за разпалка. Тя заотстъпва, тръсна разбития щит от ръката си и отново отстъпи, след това затанцува надясно, наляво и надясно, за да избегне връхлитащата отгоре брадва.
А след това гърбът ѝ се удари в някакво дърво и повече не можеше да танцува. Вълкът вдигна брадвата над главата си, за да разцепи нейната на две. Аша се опита да се изплъзне надясно, но краката ѝ се бяха заплели в някакви корени и я задържаха. Изви се, загуби опора, а острието на брадвата издрънча в слепоочието ѝ с писък на стомана в стомана. Светът стана червен и черен, и отново червен. Болка прониза крака ѝ като мълния и някъде отдалече чу как севернякът изръмжа:
— Проклета путка! — докато вдигаше брадвата си за удара, който трябваше да я довърши.
Изсвири тръба.
„Това е грешно — помисли тя. — Няма тръби във водните палати на Удавения бог. Под вълните тритоните поздравяват своя владетел, като надуват морски раковини.“
Сънува горящи червени сърца и черен елен в златна гора, с пламък, извиращ от рогата му.
Тирион
Когато стигнаха Волантис, небето беше пурпурно на запад и черно на изток, а звездите изгряваха. „Същите звезди като във Вестерос“, помисли Тирион Ланистър.
Можеше да намери някаква утеха в това, ако не го бяха вързали като гъска за печене на седлото. Беше се отказал да се гърчи. Възлите, които го стягаха, бяха много здрави. Отпусна се като чувал с храна. „Пестя си силите“, каза си, макар че и той не знаеше за какво.
Волантис затваряше портите си на стъмване и стражите на северната порта ръмжаха нервно на закъснелите. Вляха се в опашката зад един фургон, натоварен с лимони и портокали. Стражите махнаха на фургона да влиза, но изгледаха намръщено едрия андал на бойния му кон, с дългия му меч и ризницата. Повикаха капитан. Докато двамата с рицаря си говореха на волантински, един от пазачите смъкна ноктестата си метална ръкавица и потърка Тирион по темето.
— Фрашкан съм с късмет — каза му джуджето. — Развържи ме, приятел, и ще се погрижа да те възнаградят добре.