Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Ако умрем със сухи крака, как ще намерим пътя си до водните палати на Удавения бог? — попита Хаген.
— Тези гори са пълни с потоци — увери го Кром. — Всички те водят до реки, а всички реки — до морето.
Аша не беше готова да умре. Не тук, не сега.
— Жив човек може да намери пътя до морето по-лесно от мъртъв. Нека оставим мрачните гори на вълците. Тръгваме към корабите.
Зачуди се кой ли командва враговете ѝ. „Ако бях аз, щях да завзема брега и да подпаля корабите ни, преди да щурмувам Дълбоки лес.“ Но за вълците нямаше да е лесно, след като нямаха свои кораби. Аша никога не докарваше до брега повече от половината си кораби. Другата половина оставаше безопасно в морето, със заповед да вдигнат платна и да се отправят към нос Морски дракон, ако северняците завземат брега.
— Хаген, надуй рога си така, че гората да затрепери. Трис, сложи си някаква ризница, време е да пробваш този твой хубав меч. — Като видя колко е пребледнял, го ощипа по бузата. — Плисни малко кръв по луната с мен и ти обещавам целувка за всеки убит.
— Моя кралице, тук имаме стените, но ако стигнем морето и видим, че вълците са взели корабите ни или са ги прогонили…
— … умираме — довърши тя весело, — но поне ще умрем с мокри крака. Железнородените се бият по-добре със солени пръски в ноздрите и шума на вълните зад гърба.
Хаген изсвири с рога три пъти, бързо и късо — сигнала, който трябваше да отпрати железнородените към корабите. Отдолу се разнесоха викове, дрънчене на копия и мечове, цвилене на коне. „Твърде малко коне и твърде малко ездачи.“ Аша тръгна към стълбището. В двора Карл Девицата я чакаше с кафявата ѝ кобила, бойния ѝ шлем и метателните ѝ брадви. Железните мъже извеждаха коне от конюшните на Галбарт Гловър.
— Таран! — изрева някой от стените горе. — Имат таран!
— Коя порта? — извика Аша и се метна на коня.
— Северната! — Зад обраслите с мъх дървени стени на Дълбоки лес отекнаха бойни тръби.
„Тръби? Вълци с тръби?“ Нещо тук не беше наред, но Аша нямаше време да разсъждава.
— Отворете южната — заповяда тя, докато северната порта се тресеше от ударите на стенобитното оръжие. Издърпа метателна брадва с къса дръжка от колана през рамото си. — Часът на бухала изтече, братко. Идва часът на копието, меча и брадвата. Строй се. Връщаме се у дома.
От сто гърла изригна рев:
— У дома! — И: — Аша!
Трис Ботли препусна в галоп до нея на висок пъстър жребец. Мъжете ѝ в двора се стегнаха в плътен клин, стиснали щитове и копия. Карл Девицата, който не беше ездач, зае мястото си между Гримтънг и Лорен Дългата брадва. Докато Хаген се спускаше по стълбището на наблюдателницата, вълча стрела го прониза в корема и той полетя надолу с главата напред. Дъщеря му притича към него и зарида.
— Вземете я — заповяда Аша. Не беше време за скръб. Ролф Джуджето издърпа момичето на коня си и рижата ѝ коса се развя. Северната порта стенеше жално под ударите на тарана. „Може да се наложи да си пробием път със сеч“, помисли Аша, щом южната порта се разтвори широко пред тях. Пътят бе чист. „За колко дълго?“ — Навън! — Аша заби пети в хълбоците на кобилата си.
Мъже и коне затичаха към дърветата отвъд мокрото поле с мъртвите стръкове зимно жито, гниещо под луната. Аша задържа конниците в ариергард, за да гонят напред последните и да се погрижат никой да не изостане. Високи борове и могъщи стари дъбове се стегнаха плътно около тях. Дълбоки лес не случайно носеше името си. Дърветата бяха огромни, тъмни и застрашителни. Ниските им клони се бяха оплели и пращяха с всеки дъх на вятъра, а по-високите дращеха лунния лик. „Колкото по-скоро се измъкнем оттук, толкова по-добре ще се чувствам. Тези дървета ни мразят всички, дълбоко в дървените си сърца.“
Бързаха на юг и югозапад. Дървените кули на Дълбоки лес се изгубиха от поглед, а горите погълнаха звука бойните тръби. „Вълците си върнаха замъка — помисли Аша. — Може би ще се задоволят с това и ще ни оставят.“
Трис Ботли я догони.
— Вървим в грешна посока. — Посочи луната, надничаща през короните на дърветата. — Трябва да обърнем на север за корабите.
— Първо запад — настоя Аша. — Запад, докато слънцето се вдигне. Тогава на север. — Обърна се към Ролф Джуджето и Рогон Ръждивата брада, най-добрите ѝ ездачи. — Разузнайте напред да се убедим, че пътят е чист. Не искам изненади, когато стигнем брега. Натъкнете ли се на вълци, препускате обратно с вятъра.
— Ако потрябва — обеща Рогон иззад внушителната си червена брада.
Съгледвачите се скриха в леса, а останалите железнородени продължиха марша си, но вървенето беше бавно. Дърветата скриваха луната и звездите, а теренът бе тъмен и измамен. Преди да са минали половин миля, кобилата на братовчед ѝ Куентън се спъна и си счупи преден крак. Наложи се Куентън да пререже гърлото ѝ, за да спре да цвили.