Последният довод на кралете [bg]

— Първо се натъкнах на нещо, което не трябваше да виждам в Университета, а после замалко да се удавя в собствената си вана. Засега… никакви.

— А по въпроса с потеклото на крал Джизал I?

— Тази улица също се оказа… със задънен край. Или по-скоро, водеше право към смъртта ми, ако господарите ми от „Валинт и Балк“ узнаеха, че продължавам да вървя по нея. А те знаят всичко.

Устните на Сълт се изкривиха от яд.

— В такъв случай с какво се занимаваш напоследък?

— През последните три дни бях зает да изтръгвам безсмислени самопризнания от устите на невинни мъже, само и само да изглежда, че вършим нещо смислено. Кога точно се очакваше от мен да намеря време да свалям властта? Бях ангажиран с издирването и разпитите на гуркулски шпиони…

— Защо в последно време получавам от теб само извинения? Започвам да се чудя, след като ефективността ти е спаднала така рязко, как успя да задържиш Дагоска в продължение на толкова време? Трябва да са ти били нужни огромни средства, за да стегнеш и организираш защитата на града.

Глокта трябваше да вложи всички сили и воля, за да спре треперещото си око да не изхвръкне от главата му. Кротко, кротко, тресящо се желе такова, иначе и с двама ни е свършено.

— Гилдията на търговците на подправки нямаше избор, освен да се съгласи с настоятелните ми убеждения, че след като оцеляването им е заложено на карта, ще трябва да внесат по-сериозен принос в защитата на града.

— Колко нетипично щедро от тяхна страна. И сега като се замислям, имам чувството, че в цялата работа с Дагоска има нещо гнило. Всъщност доста се учудих от това, как скрито-покрито се отърва от магистър Айдър, вместо да ми я изпратиш в Палатата на въпросите.