Последният довод на кралете [bg]

— Аз не съм шпионин! Гуркулите ми отнеха всичко! Напуснах дома си за да избягам от тях! Невинен съм, уверявам ви!

Естествено, че си. Също както и всички онези шпиони, които си признаха в тази стая през последните няколко дни. Но те без изключение си признаха.

— Ще подпишеш ли документа?

— Нямам какво да признавам!

— Защо вечно така става, защо никой не отговаря на зададения му въпрос? — Глокта изпъна схванатия си гръб и раздвижи със скърцане скования си врат. Разтри с два пръста носа си. Нищо не помогна. Нищо вече не помага. Защо непрекъснато усложняват нещата? И за мен, и за себе си? — Практик Фрост, ако обичаш, покажи на добрия господин Фарад резултата от работата ни.

Албиносът измъкна изпод масата една очукана тенекиена кофа и без миг колебание изсипа съдържанието й на масата пред затворника. Зъбите изтракаха, заподскачаха, плъзнаха се по цялата широчина на дървото. Бяха стотици. С всякакви форми, размери и цветове, от бяло, през всички нюанси на жълтото, до кафяво. Зъби със стърчащи от тях кървави корени и парченца месо. Няколко паднаха от ръба на масата, отскочиха с тракане от плочите на пода и отлетяха към ъглите на стаята.

Фарад прикова ужасѐн поглед в кървавия продукт на зъболекарските умения на Глокта. Обзалагам се, че дори кралят на зъболекарите не е виждал подобно нещо. Наведе се към него през масата.

— Смея да твърдя, че имате известен опит във ваденето на зъби. — Затворникът кимна сковано. — Значи можете да си представите колко съм изморен след толкова работа. Ето защо, наистина искам да приключим с това колкото се може по-скоро. Аз не те искам тук, а и ти със сигурност би предпочел да си на друго място. Можем да си помогнем взаимно.

— Какво трябва да направя? — попита Фарад и езикът му пробяга нервно по устните.

— Нищо сложно. Първо подписваш самопризнанието си.

— Ижвинете — смотолеви Фрост, пресегна се и избута с ръка няколко зъба, попаднали върху документа. Един от тях остави дълга розова следа по хартията.

— След което назоваваш двама други.

— Други какво?

— Други шпиони на гуркулите, естествено, от вашите хора.

— Но… аз не познавам никакви шпиони!

— Тогава, просто две имена. Вашето беше посочено неведнъж.

Зъболекарят преглътна тежко, поклати глава и побутна напред листа. Смел, съвестен мъж. Но смелост и съвест са неподходящи качества в тази стая.

— Ще подпиша — каза той, — но няма да назова невинни хора. Бог да се смили над душата ми, няма да го направя.

— Бог може и да се смили над душата ти, но не той държи клещите в тази стая. Дръж го.

Фрост стисна изотзад главата на Фарад и дебелите сухожилия на ръката изхвръкнаха, когато отвори насила устата му. Навря скобата между зъбите и започна да върти гайката, докато желязото не разтвори докрай устата му.