Последният довод на кралете [bg]

— Права си — призна Глокта, докато с мъка наместваше задник на един от столовете до камината.

— А и къде ще отида? Нямам никакви приятели или роднини в Мидърланд. Надявам се, не очакваш да се крия в гората, да паля огън с търкане на сухи съчки и да ловя катерици с голи ръце? Как да се напие човек при такива обстоятелства? Не, благодаря, тук ще съм в по-голяма безопасност и ще разполагам с много повече удобства. Имам достатъчно въглища за камината и килерът ми е пълен. Мога да издържа месеци — махна небрежно към стената Арди. — Гуркулите идват от запад, а аз живея в източната част на града. Смея да твърдя, че тук ще съм в по-голяма безопасност, отколкото дори в двореца.

— Може би е права. Тук поне ще мога да я наглеждам. Добре тогава. Прекланям се пред разумната ти преценка. Или по-скоро щях, ако гърбът ми го позволяваше.

— Какво ново в коридорите на властта? — Арди се настани в стола срещу него.

— Студени са. Като повечето коридори. — Той допря замислено пръст до устните си. — В момента се намирам в доста тежко положение.

— Имам известен опит с такива.

— Ситуацията е доста… объркана.

— Нищо, давай с думи прости, като за глупави женоря.

— Е, какво пък? Смъртта и бездруго наднича през рамото ми. С думи прости, като за женоря, представи си, че… си се нуждаела от определени услуги и в отчаянието си обещала ръката си едновременно на двама много богати и влиятелни мъже.

— Хм. Един би бил добро решение.

— В моя случай нито един би било още по-добро. И имай предвид, че и двамата са стари и невероятно грозни.

Арди сви рамене.

— Грозотата е лесно пренебрежима, щом става дума за богати и влиятелни мъже.

— Добре, но и двамата ти ухажори са изключително ревниви и склонни към насилие. Към смъртоносни прояви на насилие, при най-малка следа от фриволност и нелоялно отношение от твоя страна. Надявала си се в даден момент да се отървеш от единия или другия, но ето че датата за сватбата наближава, а ти си… все така обвързана и с двамата. Всъщност дори повече, отколкото в началото. Какво правиш?

Арди нацупи устни и въздъхна замислено, после отметна превзето един кичур коса от рамото си.

— Първо, ще ги докарам до побъркване с ненадминатото си остроумие и умопомрачителната си красота, след което ще наредя така нещата, че двамата да се срещнат на дуел. Който спечели, получава за награда ръката ми, без дори да заподозре, че същата е била обещана и на противника му. И тъй като е стар, ще се надявам на скорошната му смърт, която да ме остави богата и уважавана вдовица. — Усмихна се надменно. — Как ви се струва този план, господине?

— Боя се, че метафората изгуби смисъла си.

— Или… — Арди примижа към тавана, после щракна с пръсти. — Ще използвам женски хитрини… — изпъна гръб и изпъчи гърди, — за да хвана в мрежата си трети ухажор. Дори още по-богат и влиятелен от двамата. Млад, красив и по възможност, след като ще използваме метафори, умел с шпагата. Женя се веднага за него, след което, с негова помощ, унищожавам двамата старци и ги оставям без пукнат грош и с пръст в устата. Ха! А това как ти се струва, а?